Банов Димитров награда принос защита

Министърът на културата награди проф. Божидар Димитров

Министърът на културата Боил Банов награди историкът проф. Божидар Димитров за изключителния му принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.

На тържествената церемония присъстваха и зам.-министърът на културата Румен Димитров, директори на дирекции във ведомството, както и доц. д-р Бони Петрунова, която зае поста на проф. Димитров като директор на Националния исторически музей (НИМ) до заемането на длъжността въз основа на конкурс.

Проф. Димитров е човек, който освен, че успя да формира от НИМ институция, самият той също е институция. Той е човек, когото много уважавам и се прекланям пред неговия дух и неговото неистово желание да въздига българщината и да ни кара да се чувстваме горди, че сме българи“, каза министър Банов.

Освен почетна диплома той подари на историка и златен овен, който е част от откритото край Надсентмиклош уникално златно съкровище, шедьовър на ранносредновековното изкуство в Европа. „Такъв подарък досега не е даван на българин, а само на няколко бележити чужденци, сред които е и президентът на Лувъра. Този овен е част от т.нар. съкровище на кан Кубрат. Кубрат, който по някакъв начин на мен поне ми кореспондира с Божидар. И овенът също ми кореспондира с Божидар“, пошегува се министърът.

 „Знам, че много хора са си отишли без и една дума да им се каже в признателност, въпреки че са свършили нещо в своята област. Благодарен съм за високата оценка, която ми е дадена. Много се радвам, че на един вероятно потомък на прабългари – като се има предвид цвета ми и кръглата ми глава, е подарен не традиционният тракийски ритон, а част от съкровището на един от великите български канове“, заяви от своя страна проф. Димитров.

По време на тържествената церемония стана ясно, че на името на проф. Божидар Димитров е наименуван залив в Антарктика. Заливът „Димитров“ е широк 6.8 км и е разположен на полуостров Велинград, на брега Греъм. В него се вливат и ледници, а на хода му е разположен остров Камакуа. Участниците в Българската антарктическа експедиция избрали името на проф. Божидар Димитров за наименование на този залив, защото той има изключителен принос за развитието на българската антарктическа програма.

На въпрос дали след пенсионирането си би се върнал в политиката историкът припомни българската поговорка, която гласи, че никога не трябва да се казва „никога“.

„Обикновено хората, които са били в политиката и са излезли от нея, казват, че никога повече не биха се върнали. Аз обаче не се заричам. Бих се върнал при определени условия и при някои идеи, които имам, свързани с историята, с музейното дело, с културно-историческия туризъм и т.н. И ако се зарече този, който ще ме покани, че ще ги изпълни, бих се съгласил. Но иначе да отида просто ей така, да вися и да получавам министерска заплата, не си струва. Тя и без това не е особено голяма“, заяви историкът.

Проф. Димитров обясни, че е решил да пише мемоари, в които да разкаже за събития от живота му, които до този момент са малко известни на обществото – сред тях е и това, как се е зародила идеята за създаването на Националния исторически музей.

- реклама -