Министър Кацаров или обикновената статистика

„Последното място по ваксинация води до първо място по смъртност“ – истина, която служебният здравен министър Стойчо Кацаров изрече и прозря едва вчера по време на заседанието на парламентарната комисия по здравеопазване. Прозрение ли е това или проста статистиката за повишените случаи на заболеваемост и смъртност в страната и как тази истина звучи от устата на човека, който би трябвало да е отговорен за тези числа и да предлага решения. Истина, зад които всъщност стоят човешки животи, семейни съдби и много труд на медицински работници.

По думите на министъра, в момента една от най-засегнатите възрастови групи от COVID – 19 е 20-29 години. Според него причините за бързото увеличаване на броя на болните е ниския интерес към ваксините и неспазването на мерките. На какво ви приличат тези изказвания? Не ви ли напомнят поразително на ежедневните новини по телевизията, когато всяка вечер чувате информацията за заразените. Да де, ама г-н Кацаров не работи това. Г-н Кацаров е министър на здравеопазването в служебния кабинет на Румен Радев. А работата на служебния кабинет освен да подготви избори е и да осигурява нормалното функцониране на държавата, което неизменно включва и здравния сектор.

Да погледнем реалностите – освен последни по брой ваксинирани сме и първи по смъртност в Европа. На всичкото отгоре стана ясно, че част от ваксините, с които разполагаме са с изтекъл срок на годност тъй като никой не ги използва. На други срокът изтича съвсем скоро и те ще бъдат дарени или препродадени на други държави, очевидно със значително по сериозен интерес към ваксините.

За справка, днес министерския съвет предложи 100 000 дози ваксини да препродадем на Норвегия, а друго голямо количество да отпътува като дарение за Бангладеш.

Дотук с ваксините. Ясно е, че в нашата страна антиваксърите са много, както и гражданите, които изпитват недоверие към ваксините. Но как това да е различно при положение, че все пак имаме „бивш“ антиваксър на най-високата позиция в здравеопазването у нас.

Отговорът е никак. Хората са оставени да се оправят кой както намери за добре, всеки трябва да разчита на собствената си съвест и лична отговорност. Държавата е абдикирала от проблема Covid и не само.

От друга страна браншовете негодуват, някои готвят дори протести, а правителството се чуди какви мерки да предприема за справяне със заразата и се лута в собствената си безпомощност.

Най – стандартният вариант беше просто да има нормална кампания за ваксините. Защо нямаше? Ние ли сме най-умните в Европа? Нека всеки да има право на избор, но поне да е достатъчно и надеждно информиран. Нима не знаехме какво ще се случи, нима здравомислещите специалисти не сигнализираха многократно? Не е ясно дали министър Кацаров някога ще отговори на тези въпроси.

В края на деня всеки от нас се пита, кога ще се оправим и ще превъзмогнем ли пандемията? Както се пееше в една песен – „Някога, но не сега.“

А дотогава ваксините ще изтичат в канала, заедно с нашите надежди за нормалност.