Милена Хлебарова пред FN: Вчерашният жест на Борисов беше мъжка постъпка

Знаково ръкуване след обтегнатите отношения премиер -президент снощи на празника на КНСБ.

Каква е равносметката, помириха ли се институциите, има ли победител и какво послание носи ръкостискането на първите мъже в държавата. Отговорът, специално за Flashnews от експерта по етикет и протокол Милена Хлебарова.

Какво показаха с ръкостискането си снощи двамата първи мъже в държавата?

На мен този жест ми направи много добро впечатление. Това са двамата генерали на България, двамата водачи. Когато в едно семейство единият се сърди на другия – страдат децата, в случая народа. Ние ще страдаме ако мама и тате се карат. Единият от двамата, макар да не е семейният мъж, реагира като човек с дълъг семеен опит и подаде ръка. Той показа пред обществото, че е този, който се чувства по-свободолюбив и привързан към семейството. Показа, че не иска конфронтация. Беше мъжко да постъпи така. Жестът му говореше: „Извинявай, ако има нещо, ама дай да си стиснем ръцете, за да видят децата, че всичко е наред, а пък ние ако имаме проблеми ще седнем и ще ги решим!“.

Подаването на ръка в политиката какъв жест е, какво показва?

Първо ръка се подава за поздрав, за добро или зло – подава се и на хубаво и на траурно събитие. При подаването на ръка енергията протича от единия в другия. Ако ти имаш добър ден и хубави чувства най-прекия начин да предадеш чувствата си е като стиснеш на друг човек ръката. Природата си знае работата. Тя превръща негативите в позитиви. Много често като видиш някакъв човек и се здрависаш с него той след това се оживява, става лъчезарен. Здрависването е начин да предадеш послание. Според мен снощното послание беше искрено.

Потъпка ли егото си някой от двамата с този жест снощи? Има ли победител?

Не може да има победител. Това е едно реми. Радвам се, че господин президентът прояви далновидност, въпреки, че за секунда се замисли преди да приеме ръкостискането. От своя страна мъжката сила на премиера с почукването по масата преди Радев да подаде ръка говореше дори и закачливо: „Не ми отказвай ръката, че тука ще стане ужас!“.

Двамата показаха, че държат на силата си, но и държат на бъдещето на България. Тази ситуация можеше да се развие по съвсем друг начин- негативно и неприятно. Днес щеше да има други коментари. Сега с този жест нещата си дойдоха на мястото. Сега ще работи дипломацията. Вербалната и невербалната комуникация снощи си бяха на място.

Това ръкостискане показа ли, че в политиката понякога жестовете имат огромна сила?

Снощи жестовете бяха царицата на събитието –  празникът на синдиката КНСБ. Думите по-лесно се възприемат и по-лесно се чуват.  Жестовете обаче, когато ги допълват, играят по-важната роля. Ръкостискането снощи беше върха на очакванията от събитието, на което бяха двамата първи мъже. Жестът на мира печели повече, отколкото жеста на войната.

 

 

- реклама -