Милен Велчев, ЧЕЗ, сделка, България, Гинка Върбакова

Милен Велчев: Социални разходи и заплати ни дърпат с 10 млрд. назад

Милен Велчев: Социални разходи и заплати ни дърпат с 10 млрд. назад

Ужасяващо е, че през последните години социални разходи и заплатите изяждат около 5% от БВП повече, отколкото преди 10 години. Така че само от тези 5% държавата е назад с 10 милиарда лева.

Мога да оприлича тази ситуация на онкологично заболяване, което изисква радикално лечение.

Трябва ни балансиран бюджет, не просто с 3% дефицит, а децата ни да му мислят как ще плащат борчовете, казва бившият финансов министър пред „24 часа“.

Още акценти:

  • С достатъчно политическа воля и решимост трябва да се приложат непопулярни мерки
  • Кампания за еврото няма. С всяка година закъснение губим възможности, пари и инвестиции
  • За съжаление на политиците, реформи в образованието не носят бързи дивиденти

„Изготвянето на бюджет е продължителен процес, който отразява политиката на правителството във всички области.

Когато състоянието на държавата е изпълнено с предизвикателства,

не бива да се учудваме, че правителството има нужда от повече време да го приготви.

Надявам се да бъдат предложени разумни мерки за намаляване на дефицита

чрез свиване на раздутите разходи. Без такива мерки, както и за запушване на пробойните в приходната част, задачата е нерешима“, казва още Милен Велчев.

Да увеличаваш с такъв голям процент заплати в два сектора, и то големи, е самоубийствено, не бих го препоръчал, коментира той заплатите в МВР и армията.

„Ако трябва да се изпълняват обещания, добре е да бъдат разсрочени във времето.

Като цяло фонд “Работна заплата” трябва да се замрази,

а увеличенията да са резултат само на спестявания от съкратени бройки.

Или увеличение на заплатите само при условия, че съответният сектор бъде реформиран“, твърди Велчев.

Според бившия финансов министър, България продължава да бъде с почти рекордно нисък дълг, макар вече да не сме на първо място, а на второ. Рано е да се говори за дългова спирала, но не е рано да се мисли за това, ако продължим да живеем не според своите възможности, а според възможностите на бъдещите поколения, които ще плащат сметката.

- реклама -