Според инициатора на преговорите, служебният вицепремиер по социални политики и здравен министър д-р Илко Семерджиев, системата на здравеопазването се нуждае от редизайн, за да бъде подкрепена от българското общество. Първите стъпки в тази насока могат да бъдат направени още в НРД 2017.
Като гарант на преговорния процес министър Семерджиев постави рамката на споразумението. Необходимо е да се постигне консенсус в условията на приет закон за бюджета на НЗОК за 2017 година при заварен дефицит от 124 милиона лева плюс плащания за други осигурителни системи в размер на около 250 милиона лева.
Постигнато беше и първото съгласие – да се добавят 74 милиона лева от резерва на НЗОК за нуждите на болничната помощ и още 8 милиона лева за специализираната извънболнична помощ. С остатъка от резерва ще се покриват другите дефицити.
Договорена бе и нова мярка за упражняване на контрол от страна на пациента-персонифициран аналитичен финансов документ, издаван с епикризата, който да го информира за извършените манипулации и техните цени в болниците.
Председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев настоява да не се прехвърлят средства между отделните пера в бюджета на НЗОК и за своевременни справки за касовото изпълнение.
Страните бяха единни за недопускане на пръстовите отпечатъци в извънболничната помощ, както и за изчакване на съдебното решение относно приложението на автентификатора в болниците.
„Скоро не е имало такъв шанс за договаряне в здравната система и добронамереност от страна на преговарящите“, констатира новият председател на Надзорния съвет на НЗОК д-р Михаил Христов.
Здравният министър остави партньорите да преговарят насаме с пожеланието да сложат подписите си под нов Национален рамков договор в края на февруари.
Персонален аналитичен финансов документ ще дава справка за извършените процедури
Ще се опитаме да въведем един персонален аналитичен финансов документ, който ще бъде издаван заедно с епикризата на съответния пациент, който излиза от лечебно заведение и в която да бъде посочено каква дейност му е извършена. Това ще бъде и контрол от самия пациент, прочитайки наистина дали това е извършено или не.
Това е важно и за нас за остойностяване. Това заяви д-р Глинка Комитов – управител на Националната здравноосигурителна каса, след обсъждането с министър Илко Семерджиев и с представители на Българския лекарски съюз на новия Национален рамков договор.
“Остойностяване не може да се прави нито в Министерство на финансите, нито в Министерство на здравеопазването. Стойностите на съответната дейност се определят от тези, които предлагат услугата или медицински дейности, затова те трябва да напишат след като тази дейност е извършена на пациента, да напишат цената в този документ т.нар. персонален аналитичен финансов документ.
Този документ ще остане в касата и един екземпляр ще остане за пациентите, за да може да се събере информация колко струва дейността по съответната клинична пътека, тъй като говорим за болнична медицинска помощ.
Става дума за остойностяване на медицинската дейност в лечебните заведения за болнична помощ или в частност – реално остойностяване на клиничните пътеки. “Всички говорим, че има префинансиране или недофинансиране, че системата е недофинансирана. Нека те да си кажат колко им струва”, каза той.
Според него отдавна е трябвало да бъде направено така че основният пакет на медицинската дейност да бъде адекватен на събрания финансов ресурс и ако ние знаем колко струва и ако тези пари не стигат за финансиране на основния пакет, има два варианта – или да се намали основният пакет, или да се увеличат средствата, които се събират. Това обаче ще се разбере, след като се отчете каква е стойността на извършената дейност, защото е константна болничната дейност през последните години и е около над 2 млн. лв.
Относно това каква е гаранцията, че няма да е надписана дейността в този фиш, д-р Комитов коментира, че вероятно гаранцията ще бъде това, че ще се иска този фиш да бъде по счетоводни данни, а тогава вече той не вярва някоя болница да дава различи счетоводни данни, защото там вече други органи се намесват, допълни той.
Предвиждаме НЗОК да въведе 3-4 механизма, които са за лекарствената политика, с които да се намалят разходите за лекарства.