Между живота и скалите – 127-те часа оцеляване на Арън Ралстън

Арън Ралстън инцидент скали Юта

В един априлски ден на 2003 година опитният планинар Арън Ралстън броди из планините на Юта.

Нищо не предвещава това, което ще последва.

Арън е опитен планинар – не веднъж и дваж се е измъквал от критични ситуации. Борил се е с лавини, нападения от мечки, изкачвал е най-стръмните върхове. С две думи: той е трениран за екстремни изпълнения.

Той е на 28 години, когато се случва инцидента. Ралстън е машинен инженер с диплома от университета в Питсбърг. Той напуска работата си като инженер-механик в Intel във Финикс, Аризона, през 2002 г. и се премества в Аспен, Колорадо, за да продължи живота си в планините.

Тогава си поставя за цел да изкачи всички върхове на Колорадо над 4270 м. надморска височина, от които 59 – сам и през зимата (подвиг, който никога не е бил записван преди). Впоследствие той постига тази цел през 2005 година.

През 2003 г. Ралстън е попада в лавина от 5-та степен в Резолюция Пик, Колорадо със своите ски партньори Марк Бевърли и Чадуик Спенсър. Тогава никой не пострадва сериозно.

На 26 април 2003 г. Арън Ралстън се спуска сам в каньона Блу Джон, щата Юта.

Докато маневрира между заклещените камъни в теснините, една скала се разклаща и той полита в бездната.

За няколко секунди опитният катерач се оказва в най-страховития капан в живота си – дясната му ръка остава под огромната канара и той няма никакъв шанс да я освободи.

Сам е. И никой не знае къде се намира. Оставил единствено неясната дестинация „щата Юта“, Арън бързо отхвърля надеждата за спасение отвън. Храната му е на свършване, водата е оскъдна, а нощният студ е безпощаден. Вариантите за измъкване не са много: или да помести скалната грамада, или да жертва ръката си. Но упоритите опити и за двете не дават резултат. На петият ден той пие от урината си, издълбава собствения си некролог в канарата.

На шестия ден страшното решение се налага: той реже част от собствената си лява ръка между китката и лакътя. След един час работа с евтин мултифункционален уред той успешно ампутира ръката си.

Ралстън се измъква от каньона, в който е хванат в капан, като се спуска от 20-метрова стена преди да излезе – всичко това с една ръка. Намира се на 13 километра от автомобила си, без телефон. Щастливата случайност го среща с холандско семейство на почивка – Ерик и Моник Мейер и техния син Анди му дават храна и вода и алармират властите.

Ралстън е загубил 18 килограма, включително 25% от кръвта си. Спасен е четири часа след ампутирането на ръката му.

Самият Ралстън споделя по-късно, че ако е ампутирал ръката си по-рано, щеше да умре преди да бъде намерен, а ако не го беше направил, щеше да бъде намерен мъртъв в каньона.

Отрязаната му ръка и предмишницата бяха извадени от камъка от парковите власти.

За целта са били необходими 13 мъже, лебедка и хидравличен крик, за да преместят камъка, така че ръката на Ралстън да може да бъде освободена. Ръката му беше кремирана и пепелта беше предадена на Ралстън.

Той се връща на мястото на инцидента шест месеца по-късно, на 28-ия си рожден ден, за да заснеме специален репортаж за NBC за инцидента и разпръсва пепелта на ръката си там, където, както каза самият той, тя принадлежи.

След всичко преживяно Ралстън продължава да се изкачва по планините, включително и в експедиция от 2008 г.,когато изкачва Ойос дел Саладо в Чили и Монте Писи в Аржентина.  През 2005 г. Ралстън става първият, който се покорява всичките 59 места над 4000 метра в Колорадо през зимата и сам – проект, който стартира през 1997 г. и възобновява след инцидента в Юта.

Премеждието на Ралстън е описано в книгата му „127 часа: Между живота и скалите“, а по-късно е екранизирана от режисьора Дани Бойл във филма „127 часа“. В главната роля влиза Джеймс Франко.