Местят Музея на авиацията в Пловдив

Единственият в страната Музей на авиацията се намира между летище Пловдив и авиобаза Крумово и е достъпен само с личен автомобил. Желанието и на екипа на музея, и на посетителите, е той да е по-близо.

Стъпка към преместването му в Пловдив бе направена преди две години, когато Министерството на отбраната предостави подходящ имот на територията на бивше ВВС поделение, но реално към осъществяване на идеята се тръгва едва сега, след като на заседанието си в сряда, 21 ноември, Министерски съвет одобри със свое решение преместването на музея, който е филиал на Националния военноисторически музей. Средствата ще бъдат осигурени в рамките на следващите бюджетни процедури.

Преместването няма да е лесно, авиомузеят има богата външна колекция от летателни апарати – самолети и вертолети на бойната, транспортната, спортната и селскостопанската авиация.

Експозицията започва с най-стария експонат – немския водосамолет Арадо-196 А3 “Акула”.Следват ветераните от Втората световна война – щурмовикът Ил-2, наречен още “Летящият танк”, легендарният изтребител Як-9, бомбардировачът-торпедоносец Ту-2.Изложени са първите реактивни самолети, били на въоръжение в България: Як-23 и МиГ-15УТИ, както и композиционно подредените по серии самолети МиГ-17, МиГ-19, МиГ- 21, МиГ- 23. Представители на серията “Сухой” са самолетите Су-22.Историята на българската пътническа авиация е представена със самолети Ил-14 и Ан-24, на селскостопанската авиация – със Злин „Z-37”А, както и с многофункционалния Ан-2, а самолетите Як-50, Як-52 и Злин-326 „Акробат” са част от историята на спортната ни авиация.

Вертолетната авиация присъства с всички типове вертолети, на които се е летяло в страната ни: Ми -4, Ми-1, Ми-2, Ми-8, Ми-14, Ми-24, Ка-26. Особен интерес представлява уникалната конструкция на българския инженер Николай Поповски –Н11В1.

Във вътрешната експозиция се показват снимки и документи, илюстриращи създаването на Въздухоплавателното отделение с Указ на цар Фердинанд от 20 април 1906 г., опитите на пионерите в българското аеропланно дело Хараламби Джамджиев, Иван Гевренов, Виктор Витанов и Сотир Черкезов за създаване на летателни апарати и началото на аеропланното конструиране и авиационната наука в България. Представен е първият полет на поручик Симеон Петров в небето над София на 13 август 1912 година. В залата е изложен първият самолет – конструиран и патентован от Георги Божинов през 1912 г., но поради редица обстоятелства построен едва през 1926 г. Част от витлото на нарязан и унищожен самолет, взел участие в Първата световна война, напомня за тежките военни клаузи на Ньойския договор от 1919 г.

През 1915 г. 19-годишният Асен Христов Йорданов построява самолет, който след изпитателни полети е признат за първия български самолет.

Самият Йорданов, след забележително участие в Първата световна война като пилот, заминава в САЩ, където успешно работи в областта на самолетостроенето и създаването на специализирана литература за обучаване на пилоти. В експозицията е проследено възстановяването на българската авиация в периода 1920 – 1939 година, както и създаването на българското самолетостроене с възникването на фабриките в Божурище, Казанлък и Ловеч. Показани са първите серийно произвеждани самолети ДАР под ръководството на германския конструктор инж. Херман Винтер до преместването на фабриката в Ловеч през 1941 година. Отразено е производството на самолети във фабрика „Капрони” в Казанлък от 1930 г. до 1942 г., както и разработките на инженер Цветан Лазаров в ДСФ Ловеч.

Представено е участието на България във Втората световна война, въздушно настъпателните операции на западните съюзници в периода ноември 1943 – април 1944 година и включването на страната в антихитлеристката коалиция. С богат снимков материал е проследено превъоръжаването със съветска авиационна техника след 1945 г. и създаването на новите структури и формирования, съобразени с целите и задачите на военната авиация в периода 1945 -1990 г.

Своето място в експозицията имат гражданската и селскостопанската авиация на България с техните постижения и развитие през годините. Представено е развитието на нашите ВВС през 21-ви век – участието им в учения на НАТО, действията им в защита на населението и природата при бедствия и аварии.