РИА Новости: Меркел си свърши работата и може да си тръгне
рощално посещение на неосъществените надежди – точно така световният медиен мейнстрийм, представен от британското издание на The Economist, оцени днешното пътуване до Москва от Ангела Меркел. В тази гледна точка има известна истина, пише Ирина Алкснис в авторски коментар в РИА Новости, представен без редакторска намеса.
Всъщност, когато Меркел пое поста канцлер на Федерална република Германия през 2005 г., Русия и Западът имаха мащабни и много ярки стремежи един към друг. Москва вярваше, че ще може да изгради равноправни партньорства със западните партньори, като съвместно създаде Европа „от Лисабон до Владивосток“. В столиците от двете страни на Атлантическия океан те не се съмняваха в предстоящия си успех в окончателното превръщане на Русия във васален придатък за суровини – във формулировките на западните политици и журналисти този процес се нарича преход „от полуавторитарен режим към либерална демокрация. “
През 2021 г. е трудно да се спори, че взаимните очаквания са се сринали и са погребани.
Но редакторите на The Economist, фокусиращи се върху неизпълнените неща в публикацията си, са много неискрени, тъй като днешната среща на двамата лидери не е за обобщаване на миналото, а за изграждане на бъдещето.
И това за пореден път потвърди необичайността на Ангела Меркел и нейния мащаб като държавник.
В по -голямата част от случаите предстоящата оставка драстично намалява влиянието дори на най-високопоставените хора. И това е разбираемо: скоро столът ще бъде зает от друг човек, който ще води собствената си политика и така евентуално ще зачеркне онова, което предишният лидер е направил. Примерите са многобройни – от мъждукането на френските президенти, чиито имена едва имаме време да запомним, до изумителните процеси през последните години в САЩ.
Но дори дългосрочният престой на власт не гарантира различно развитие на събитията, като цяло – нови хора ще вземат нови решения.
Все пак има изключения – и Ангела Меркел служи точно като такъв пример.
Това става възможно, когато лидерът на страната положи основите на система, която ще продължи да функционира дълго след като напусне поста си.
И тук Федерална република Германия, разбира се, имаше голям късмет, че през критичния исторически период, който планетата в момента преживява, тя бе ръководена именно от Меркел.
Мадам Канцлер има достатъчно грехове (както и всеки друг държавник) и груби грешки (миграционната криза от 2015 г.,сътворена със собствените й ръце). Но от другата страна на везната стоят нейните усилия – в много отношения много успешни – да защити националните интереси, да освободи страната от васална зависимост и да укрепи германския суверенитет.
„Северен поток-2“ е ярко доказателство за това колко далеч е отишла Германия по този път под ръководството на Меркел. Освен това завършеният газопровод ще служи като гарант за сигурността на германската икономика и основа за успешното развитие на нейната индустрия в продължение на много години.
И за да направи това възможно, Меркел, както се казва, положи политическите си кости, постигайки на пръв поглед немислими отстъпки от Вашингтон.
Нейната мотивация и упорита работа в името на националните интереси на Германия е нещо, което винаги е намирало разбиране и отговор от Русия. Дори след на пръв поглед разрушените двустранни отношения през последната година.
Защото многобройните разногласия и скандали, които и двамата лидери споменаха днес, ще останат в миналото, докато „Северен поток-2“ ще остане в бъдещето. И други елементи на стратегическото сътрудничество между двете страни също ще останат.
И те от своя страна ще подхранват процесите по освобождаване на Германия от полуокупационния режим на Вашингтон, ще тласкат германските национално ориентирани елити да бъдат по -активни в тази посока – и ще дадат увереност, че целта е постижима.
Ангела Меркел положи тази основа за бъдещата Германия, за която заслужава най -голямо уважение. Това показва най -високото ниво на прием, което тя получи в Москва.
Може би преди шестнадесет години, докато беше канцлер, Меркел наистина се надяваше, че Германия ще успее да превърне Русия в колония с неизчерпаемите й ресурси – и на тази много по -удобна основа да възстанови германския суверенитет. Е, не се получи – и Берлин бе принуден да отиде в бъдещето по много по -сложен и скъп път. Събитията обаче показват, че целта, въпреки всичко, е постижима.
Въпреки това, както отбелязва The Economist, Москва също се провали в плановете си за изграждане на приятелски и равноправни отношения с Европа.
Впрочем за последното е рано да се говори. В крайна сметка, както показва историята на „Северен поток-2“, веднага щом европейските страни възприемат чисто прагматичния подход към своите национални интереси, те неизбежно стигат до изграждане на стратегически партньорства с Русия.
Така че може би все пак ще видим Европа от Лисабон до Владивосток.
Превод: Юлиян Марков, Агенция Фокус