Мери

Мери от Мери Бойс Бенд пред FN: Вярвам, че на всеки от нас предстоят „Щастливи дни“

Разговаряме с Мери от Мери Бойс Бенд само няколко дни преди премиерата на новия албум на групата – „Щастливи дни“. Тя споделя, че красивата обложка всъщност е съвсем истинска снимка, направена в Милано, на една от най-известните улици в света – „Монтенаполеоне“.
– Мери, представяте албума „Щастливи дни“ след огромния успех на песента със същото име. Какво да очакваме сега?

– Наистина песента „Щастливи дни“ предизвика еуфория и беше много по-различна от всичко, което сме пускали до момента. И точно тя всъщност ни накара да се позабързаме малко и да запишем този албум, който носи същото име. Вече сме готови, а хората ще могат да го видят, да го пипнат, да го имат и да го чуят, разбира се, на живо на 18 май в София Лайв Клуб. Концертът е от 20 ч., защото отново каним всички да дойдат с децата си и мисля, че ще бъде хубав празник.

Албумът включва 10 песни, като публиката вече знае няколко от тях – „Излишни думи“, „Телефонът звъни“, „Пак да срещна твоето лице“, самата „Щастливи дни“. Включва също така балади, които са малко по-различни. Някои от тях дори не са толкова жизнерадостни, а и обикновено баладата е нещо тъжно – в едната се пее за раздяла, в другата има лични, разкайващи моменти. Има още една много интересна песен, която е много различна от стилистиката на Мери Бойс Бенд – „Вътре в мен“ се казва. Тя пък разказва за всички онези чисто екзистенциални проблеми, които човек има. Всеки от нас изпада в дупки, чудения, има нощи, в които не може да спи, пита се по кой път да поеме – въобще много дилеми, размисли и страсти…

– Това твои лични дилеми ли са, твои лични размисли и страсти?

– Мои, да, мои такива разкаяния понякога, търсения… Но „Щастливи дни“ ми харесва много като понятие, защото то е антипод на всичко, което се случва в момента в живота ни и въобще на планетата. И на мен ми се иска да вярвам, че на всички нас предстоят щастливи дни и в тази посока искам да насоча и мислите на хората, защото всъщност от нас зависи да сме щастливи.

– Колко време ви отне подготовката на тези 10 песни?

– Забързахме темпото наистина, защото тръгнахме доста лежерно. Предишният ни албум „Дългият път към дома“ излезе през 2010 г., сега сме 2018 г. – как се изнизаха тези години и аз не зная, но започнахме да пускаме сингли от 2015 г. – „Телефонът звъни“, след това „Излишни думи“. Те бяха приети много добре и може би бяха знак, че е време вече да вадим нещо.

Сега в последно време се забързахме, защото аз видях, че не трябва да се изпуска инерцията на самата песен „Щастливи дни“. Тя наистина е нещо различно, хората така я възприеха, така я усетиха, а и наистина много ми хареса понятието, много ми хареса смисъла, който можем да дадем на хората с него. Така влязохме отново в студио и последните три месеца работихме много, заедно с Искрен Искренов. Едната песен беше буквално записана в последния момент. Аз имах идея друга песен да влезе в албума, но реших в последния момент да бъде нещо различно, нещо, което току-що съм създала, защото исках като ще е гарга, да е рошава, като ще е след толкова много години, да има и нещо съвсем, съвсем ново…

Има и още една интересна балада, за която поканихме отново Георги Величков – прекрасният баянист, акордеонист, и сътворихме една много интересна акустична балада за китара, глас и баян, и хората ще могат да я чуят на живо на 18 май – мисля, че се получи много красива песен…

– Предполагам, че отново готвите някакви изненади, които ти ще откажеш да разкриеш, но все пак поне малко повдигни завесата…

– Няма как да има по-голяма изненада от това, че хората ще чуят за първи път чисто нови песни. Наистина няма как да се повтори едно първо изпълнение на песен – самият момент е магически! Хората, които дойдат, ще имат този шанс – да чуят някои от песните за първи път на живо и да си вземат албума „Щастливи дни“ с автограф.

– След толкова години и толкова песни, все още има ли у теб такъв страх и притеснение, че хората, като чуят песента, може да не я харесат, да не я почувстват?

– Шегуваш ли се?! Разбира се! Огромен е страхът, защото това, че на мен нещо ми е подействало като емоция и съм го изпяла и написала, не означава, че някой ще го приеме като своя емоция. От друга страна, през целия си живот мисля, че ние не сме толкова различни един от друг и това, което се случва на мен, се случва на всеки от нас, на всеки един друг човек. Начинът, по който усещаме света всъщност е много подобен. Хората са много чувствителни – нищо, че някои не ни изглеждат такива, други пък ни изглеждат прекалено чупливи и раними. Мисля, че всеки от нас има една обвивка, която го прави различен, но вътре дълбоко в себе си всички сме еднакви. Така че много се притеснявам от това дали хората ще ме разберат и ще ме приемат. От друга страна обаче, съм абсолютно сигурна, че това ще е така – много е странно това усещане.

– Толкова много говорим за „Щастливи дни“, кажи ти разгада ли ключа към щастието? Щастлива ли си?

– Този ключ всъщност е дълбоко във всеки от нас. Аз наистина мисля, че ако човек потърси и се опита да бъде щастлив, много лесно ще стане. Просто дори като излезеш и се разходиш в парка – хващаш ме точно се връщам от една разходка в парка сега, толкова е красиво, има маргаритки навсякъде по поляните, има прекрасни цъфнали дървета. София е пълна с кестени, които така пищно са нацъфтели и е толкова красив нашият град, че човек няма как да не бъде щастлив, че е тук точно в този момент. Така че наистина човек може да се почувства щастлив, ако го пожелае.

- реклама -