Мая Манолова атакува в КС забраната за свободното къмпингуване

Омбудсманът Мая Манолова внесе конституционна жалба срещу промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

Манолова беше сезирана от представителите на Българското кепмер общество и Обединена група „Бетономорие“ заради новите по- строги забрани. Те ограничават дивото къмпингуване. Освен това, според новите промени, разполагането на палатки, кемпери и каравани ще може да се осъществява само на определени места, извън територията на плажовете, дюните и къмпингите.

Манолова прие представители на свободно къмпингуващите и след срещата обяви, че ако промените минат и бъдат обнародвани ще сезира Конституционния съд.

Днес Законът за устройство на Черноморското крайбрежие бе обнародван (ДВ, бр. 56 от 16 юли 2019 г.). Манолова поиска да се установи противоконституционност на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в  от Закона за Черноморското крайбрежие.

„Смятам, че същите са в противоречие с нормите на Конституцията относно принципите на демократичната и правова държава (чл. 1, чл. 2, чл. 4, ал. 1), задълженията за опазване и възпроизводство на околната среда и за разумно използване на природните богатства и ресурси (чл. 15), за уреждане на режима на земята със закон (чл. 22, ал. 3) и правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда (чл. 55)“, пише омбудсманът в искането си до КС.

Според Манолова нормата на чл. 10а не предоставя в необходимия обем законова основа за определяне на местата за къмпингуване, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях.

Мая Манолова посочва още, че с предвиденото издаване на подзаконов нормативен акт не се поема политическа отговорност за приемане на цялостно решение, засягащо режима на земеползване в пряко противоречие с чл. 22, ал. 3, която изисква режимът на земята да се определя със закон.

Тя акцентира, че изпреварващо се налагат административни наказания в значителен размер, още преди да са определени местата за къмпингуване, независимо от наличието на обществена опасност на санкционираното поведение, каквато съобразно с правовия характер на държавата е задължително да съществува като предпоставка за предвидената ограничителна мярка.

- реклама -