Минаха 33 години от онзи миг, в който притихнала България чу няколко думи от Христо Проданов: „Аз съм на върха, на върха съм — Христо!“.
В този миг Христо не знае, че ще остане там, при голямата си мечта, нито че неговото изкачване ще остане завинаги записано със златни букви не само в историята на българския, но и на световния алпинизъм.
Българинът стъпва на върха повече от 30 години след първото му изкачване, но намира начин да го направи така, както никой друг преди, пише varhove.com.
18 пътя водят към върха.
Но Христо избира най-трудния – „Жестокия път“, маршрутът през Западния гребен. Изкачван от малцина преди Христо, но никога соло и без кислород. Всъщност за соловото изкачване роля изиграва и стечение на обстоятелствата. Партньорът на Проданов в изкачването – шерпът Ринджи – не може да преодолее първата камина, въпреки опитите на българина да го изтегли, и се връща. Христо продължава сам.
Но нека проследим статистиката. Истинско задръстване се получава през последните години на Еверест. Само тази година 376 алпинисти ще се опитат да стъпят на Покрива на света. Истината е обаче, че повечето маршрути са изкачвани броени пъти, а на други изобщо не е стъпвал човешки крак.
Как може да стигнете до Еверест?
Маршрутите, използвани от комерсиалните експедиции, обикновено се ограничават през Южното седло (маршрут 1) или по класическия маршрут на Мелъри през Северното седло – Североизточен ръб (маршрут 2).
Това са добри избори за максимална безопасност, тъй като маршрутите са добре познати, обективните опасности са известни и има множество водачи, които са ги преминавали преди това.
Според статистики на AdventureStat.com от май 2003 г., Югоизточният ръб е изкачвано 1140 пъти, с 80 жертви, или процент на смъртност 7% (процент на смъртност = жертви/изкачвания; като не всички жертви са били изкачващи се алпинисти). Североизточният ръб е успешно изкачван от 655 души, а жертвите са 62, което дава по-висок процент смъртност – 9%.
Опасностите по стандартните маршрути
Най-опасната част по маршрута през Североизточното ребро е, разбира се, ледопада Кхумбу. Опасен не само за алпинистите, но особено за шерпите, които трябва да го пресекат множество пъти. Но стената на Лхотце също има принос в процента на смъртност.
От северната страна повечето алпинисти стават жертва на лавини по нестабилните снежни склонове на Северното седло или загиват при падания от Североизточния ръб надолу по терасите на Жълтия пояс (вероятно подобна е съдбата и на Ървин и Мелъри).
Южната кула
Друг относително безопасен маршрут до Еверест, ако изобщо съществува подобно нещо като “безопасен” маршрут до Еверест, е Южната кула (маршрут 7). За първи път е изкачен през 1980 г. от полските алпинисти Йержи Кукучка и и Андржей Чок. Маршрутът е преминаван общо 17 пъти с една жертва. Това обаче е Йозеф Псотка през 1984 г., който след успешно изкачване загива при падане, но от стената на Лхотце, докато слиза по класическия маршрут. Затова до днес на практика няма отбелязани жертви по маршрута през Южната кула.
Северозападната стена
По Северозападната стена има два маршрута, и двата екстремно трудни, включващи катерене от степен 5 на голяма надморска височина.
Оригиналният маршрут по Североизточната стена (маршрут 4), за първи път е изкачен от експедиция, водена от сър Крис Бонингтън през 1975 г. Дъгъл Хастън и Дъг Скот достигат върха при изгрев слънце. Те избягват измръзване до смърт, като изкопават снежна пещера точно под Южния връх. Общо 15 алпинисти са достигали Еверест по този маршрут. Жертвите са 4, което прави процента смъртност 27%.
Наблизо е и Западната кула (маршрут 9). За първи път този маршрут е преминат през 1982 г. от руска експедиция, включваща Едуард Мисловски и Володя Балибердин. Общо 11 души се изкачват от тази експедиция и за щастие без жертви. Маршрутът повече не е повтарян.
Заради трудността си, туровете през Северозападната стена не са изкачвани толкова често, затова от чисто статистическа гледна точка, цитирането на процент на смъртност страда от “недостатъчно данни”.
Източната стена
До момента има два успешно изкачени маршрута по Източната стена, American Buttress (маршрут 10 или понякога наричан Lowe Buttress) и Neverest Buttress (маршрут 14).
American Buttress е успешно изкачен общо шест пъти, докато Neverest Buttress има общо седем изкачвания от две експедиции. Няма жертви до момента.
Североизточния ръб
Други маршрути, които нямат много изкачвания, са пълния Североизточен ръб (маршрут 16) и Кулоара на Захаров (маршрут 17).
Пълният североизточен ръб за първи път е опитан през 1982 г. от екип, включващ известните алпинисти Питър Бордман и Джо Таскър, които загиват при опита.
През 1995 г. успех е постигнат от японска експедиция, водена от Кироши Фуруно. Има общо три жертви по маршрута и 6 успешни изкачвания, което прави процента на смъртност 50%.
Този маршрут е изключително дълъг и труден с голям престой в „Зоната на смъртта“.
Що се отнася до Кулоара на Захаров, изкачванията по него са три без жертви. По ирония на съдбата, ръководителят Николай Захаров трябва да се върне само на 15 минути под върха, за да търси изгубил се алпинист.
Северната стена и Западния ръб
И сега за най-опасния маршрут до върха. Туровете по Северната стена и Западния ръб са най-страховитите в цялата планина.
White Limbo (маршрут 11), директен маршрут през Големия кулоар, е преминат от двама алпинисти и има една жертва или 50% процент на смъртност. Той е съседен на японския кулоар/кулоарът Хорнбайн (маршрут 6). Повечето от жертвите по този маршрут – 4 от седем изкачвания, вдига процентът смъртност на 57%.
Друг убиец е директният маршрут по Западния гребен, преминат и от Христо Проданов (маршрут 5). Той е взел повече жертви, отколкото има изкачвания по него: 10 изкачвания, но 11 смъртни случая. Затова и процентът на смъртност е 110%.
Западният гребен/Кулоарът Хорнбайн също има процент на смъртност над 100%. Петима алпинисти са се изкачили по него, включително Том Хорнбайн и Уили Ансолд, които го преминават през 1963 г., докато 9-тима са загинали, повишавайки процента смъртност до 180%.
Последно там загина сноубордистът Марко Зифреди от Франция, който се изкачи по стандартния Североизточен ръб, но изчезна при опит да осъществи първото сноуборд спускане по кулоара Хорнбайн.
Нека не забравяме, че все още има маршрути към Еверест, на които са правени опити, но са останали неизкачени. Такъв е ръбът Fantasy на източната стена. Последният опит е на Кати О’Доуд през 2003 г., когато лавина помита целия склон, почти до Базовия лагер.
Към трудностите по маршрутите трябва да се добави и изключително променливото време в планината. В повечето случаи прогнозата за времето е валидна под 24 часа. Затова и всеки сезон на Еверест е различен…
Източник: varhove.com.
Зареждане ...