Марин Марковски пред FN: Прокуратурата може да подведе под отговорност таксиметровия шофьор, който не спаси Никол

Марковски
Едно двойно убийство потресе България тази седмица.

Викторио Александров застреля жена си, а след това и детето си, направи опит да се самоубие, но оцеля.

Основен свидетел на последните часове на Викторио на свобода се оказа таксиметров шофьор, имал лошия късмет да се озове на пътя на убиеца.

Можеше ли този човек да спаси малката Никол?

Според собствения му разказ, Викторио му е предложил да вземе детето и да го остави в районно управление, за да се погрижат за него. Мъжът отказал. Мотивът: „ни мога да го гледам, ни мога да го кърмя, чуждо дете не мога да гледам“.

Вълна от публикации и коментари заля социалните мрежи след тези думи.

Голяма част от потребителите в мрежата осъдиха реакцията на шофьора и определиха постъпката му като страхливост или безразличие. Стигна се до нелицеприятни изводи за съвременната обществена сетивност и нива на безчовечност. Чуха се и призиви таксиметровия шофьор да бъде обвинен и съден.

Днес пред Нова телевизия човекът се защити така: „Вината ми е, че до последно мислех, че возя самоубиец, а не убиец. Ако знаех, че е убил жена си, щях да взема детето и да избягам. Мислех, че е поредният малоумник, който се опитва да си отнеме живота“.

Има ли юридическа възможност да бъде съден, какво наказание би получил и как законът се отнася към морала на хората? С тези въпроси се обърнахме към адвокат Марин Марковски. Ето какво ни отговори гуруто на криминалното право:

– Адвокат Марковски, след двойното убийство, извършено от Викторио Александров, много спорове в социалните медии тази седмица предизвика поведението на таксиметровия шофьор. Някои настояха той да понесе наказателна отговорност за това, че е отказал да вземе момиченцето и да го спаси. Възможно ли е това според Наказателния кодекс?

– Този въпрос е свързан с морала на хората и с човещината, която или носиш в душата и сърцето си, или не. Отговорът на моралния въпрос е – да, шофьорът е трябвало да вземе това дете, защото пред него има един разстроен човек, той е меко казано не на себе си, в друг свят на ужаси, и той е трябвало да прецени, което не е било трудно, че може да стане нещо много лошо, и да вземе детенцето и да се погрижи за него – има хиляда начина за това.

Има един много интересен експеримент в Швеция – едно дете го оставят без пуловер на автобусна спирка през зимата и поне 40 души си събличат якето и дават на детето да го облече. И у нас журналисти направиха същия експеримент и никой не си даде якето… Така че въпросът за човещината е голямата въпросителна на времето, в което живеем.

А правният въпрос дали трябва да се носи наказателна отговорност в такава ситуация е определен в чл. 139 от Наказателния кодекс. Там се казва, че се носи наказателна отговорност от лице, което откаже помощ, когато има реална опасност за другиго и това не застрашава собствения му живот. Т.е. в случая с шофьора на такси това да вземе бебенцето не го застрашава с нищо. Но законът изисква и една друга преценка – дали той е знаел, че детето е в опасност – това е точният прочит на закона. Ако не се докаже, че той е знаел, че детето е в опасност, таксиметровият водач не носи отговорност.

– От интервютата на таксиметровия шофьор знаем, че Викторио Александров е казал, че иска да се самоубие, но детето трябва да живее. Затова той поискал шофьорът да вземе момиченцето и да го остави в районното…

– Ако Викторио е казал, че детето трябва да бъде спасено, значи можем да приемем, че детето е в опасност и тогава шофьорът трябва да носи наказателна отговорност.

Има нещо в правото като магия – всеки текст на закона трябва да се прочете внимателно и да се пренесе към фактите, които са известни. Ако се докаже, че всичко това е казано, шофьорът носи отговорност пред закона за злепоставяне.

– А какво би било наказанието в такъв случай?

– Пробация – просто смешна работа! Би трябвало парламентът да промени текстовете за злепоставяне и да се предвижда по-тежка наказателна отговорност за тези, които – без опасност за живота си – не си искат да протегнат ръка и да помогнат да спасят някого.

– А ако шофьорът обясни, че е бил уплашен, че не е знаел какво върши, че не е разсъждавал трезво?

– Несъстоятелни са тези възражения! Таксиметров шофьор не е в състояние да не разбира свойството и значението на постъпките си. Той е наясно – може да е притеснен, може да е изплашен, но както съобразява червения и зеления светофар, така е съобразил, че това дете е в опасност. Т.е. прокуратурата би могла да образува наказателно производство като се изследват много внимателно всички факти и особено разговора между Викторио Александров и таксиметровия шофьор. Защото тук става въпрос за психология и морал, а шофьорът вече е и доста сериозен наглец – когато ти дават едно детенце, което може да остане само, и си мъж и казваш – аз няма да го кърмя, ти се гавриш с хората около теб. Ако наистина е така, както го разказва в интервюто, този човек може много сериозно да бъде укорен за липса на човешко отношение.

– И казвате, че наказанието в подобни случаи е пробация?

– Да, само пробация, но пробацията е неприятна санкция. Трябва да ходиш да се подписваш в полицията, може да имаш и други такива проблеми, но все пак текстът е много лек, наказанието по текста е много леко.

– А какво би било адекватното наказание?

– До 5 години. За да се определи колко адекватно е едно наказание, трябва да се прецени колко лоша е една постъпка, т.е. обществената опасност на деянието. Например, ако в един басейн се дави малко дете и някой се страхува, че ще намокри панталона си и не отиде да го извади от един плитък басейн, как да бъде наказан – съдията може дори да помисли да го вкара в затвора. Така че пробацията е санкция, наказание, което изобщо не отговаря на степента на опасност.

– Да, но ако човекът има страх от водата или не може да плува, пак ли трябва да носи наказателна отговорност?

– Аз затова Ви казах плитък басейн, защото злепоставянето е свързано с това да няма опасност лично за човека, ако има, не е длъжен да оказва съдействие.

– Много от хората в социалните мрежи питаха тази седмица – такива ли сме българите, защо отказваме да помогнем, деградирахме ли тотално?

– Не сме деградирали тотално. Ето хората реагират, възмущават се, цяла България се е подпалила от мъката за това престъпление. Затова не бива да сме крайни в оценките си за обществото. Но една от причините за лошотията и за престъпленията, а тези причини са много, е липсата на пари. Мизерията мачка. Липсата на пари, липсата на култура – не се четат книги, наркотиците, алкохолът, напрежението в семейството – всичко това води до озлобяване на народа и оттам до деградация, защото човек не живее нормално. Тези неща много трудно могат да бъдат преодолени – трябва време да се повишат доходите, хората да хванат книгите, да напълнят концертните зали и библиотеките – това е пътят.

Но една много сериозна, бърза и лесна крачка към преодоляването на това нещо, което е мъчително за всички нас, е църквата – децата да учат вероучение, да се възпитават в любов към Бога, което означава и любов към ближния, което пък означава ненасилие. Законът направи вероучението факултативно, избираемо, и децата избират дали да играят народни танци или да учат вероучение. Във всички православни държави – Гърция, Румъния, Сърбия, да не говорим за Русия, вероучението е задължително. Не е ли добре да помислим в тези държави, в които хората отиват и се молят за здраве, обществото по-добро ли е или не е. А това може да стане когато децата от малки се приучат и няма да правят престъпления – няма християнин, който да коли жена си…

– Но Викторио Александров е кръстил детето си, има го на снимки в църква, облечен в носия…

– Извинявам се, но участието в един ритуал не означава да вярваш. Психолозите трябва да разсъждават по този въпрос, а не искат да направят статистика. Пак ги притеснява някои среди в България колко от хората са християни, които действително изповядват такива религиозни чувства.