Диего Марадона
Снимка: ЕРА/БГНЕС

Марадона е бог, защото беше човек като всички

Трудно е да обясниш на някого, който не се интересува от спорт, колко голям е Марадона. Но това е така. Той е най-великият, който сме гледали на живо. И едва ли ще видим друг като него.

Причината не е само във футболните му умения или качества (които без никакво съмнение са феноменални). Не е и в трофеите, които е спечелил. Мнозина имат много повече от него. Но Диего е нещо, което никой друг не е бил в такъв мащаб. Той е вдъхновител. На един град от южна Италия, на една държава от Южна Америка, на милиарди по целия свят. Всяко дете, израснало през 80-те и играещо футбол, където и да е по света, искаше да е Марадона.

Футболът е велика игра, защото създава приказки. Тези на Диего са най-приказните. Той беше човекът, който правеше невъзможното възможно. Сам, собственоръчно, Дон Диего изведе Аржентина до световната титла. Аржентина го обожава. Аржентина го боготвори. Защото направи нещо, което никой дори не си е помислял.

Неапол го обожава. Неапол го боготвори. Защото той избра града от южна Италия пред парите на Севера. На север има Фиат, Ферари, Ювентус, Милан, Платини и Ван Бастен. И презрение към Юга. Неапол може и да е дупка. Но Неапол имаше Диего. В почти всеки дом в Неапол до иконата на Богородица има снимка на Диего. Неапол го обича толкова много, че избра Аржентина пред Италия на полуфинала на Мондиал 1990-ата.

Той беше това, което новите богове не са. Като пагански бог той беше алчен за удоволствията на живота и имаше пороци. Но същевременно успяваше да вдъхновява, да добавя сила и да прави всичко специално. Марадона имаше сложна задача – да бъде бог.  А един бог не може просто да спре да бъде бог. Но той не беше бог на пиедестал. Беше човек, като всички нас – слаб, неотговорен, арогантен, нечестен, лъжец, пияница. Направен от кал, мръсен бог. И затова хората го обичаха. Той нито наказаваше, нито съдеше, нито морализираше.  Диего съчетаваше човешката способност да е противоречив – едновременно красив и грозен.

Диего оцеляваше. Дебел, трудно подвижен, с психически проблеми, той беше като феникс. Година след година той избягваше смъртта така, както избягваше съперниците с феноменалния си дрибъл. И все пак, тя го настигна и му отне топката. Той ще почива в мир. А ние ще се радваме, че сме го гледали на живо.

- реклама -