Макрон

Макрон знае, че най-трудното тепърва предстои

Когато на 7 май 2017 г. Еманюел Макрон празнуваше в двора на Лувъра своята изборна победа, той и привържениците му се наслаждаваха на лекотата на този изключителен момент: почти невероятно бе, че е успял да разбие френската партийна система на пух и прах с обещанието да изгради една нова, модерна Франция върху развалините на старата система.

Макрон сформира своя кабинет, включвайки в него както консерватори и социалисти, така и безпартийни – това бе смесица от новаци и хора с богат политически опит, готови да следват визията на младия президент под негово ръководство. Системата за управление беше скроена изцяло по мярката на Макрон, позволявайки му да дърпа конците на всичко с помощта на ограничен брой доверени хора.

Това беше време, когато повечето избори в Европа се печелеха от евроскептични кандидати. Виктор Орбан в Унгария е последният пример за това. Еманюел Макрон обаче спечели с ясно проевропейско послание и с куража да настоява за още по-силна интеграция вътре в ЕС. Докато неговите икономически реформи често се критикуват като „десни“, по европейските въпроси Макрон демонстрира по-скоро „лява“ ориентация. Но пътят от идеите до практиката често се оказва по-стръмен и по-каменист от очакваното: безкрайно проточилото се създаване на ново германско правителство и фактът, че управляващата коалиция в Берлин има относително слабо изразен европейски профил набързо попари цветистите френски мечти.

Една от най-силните черти на френския президент навярно е обаянието, което той излъчва – обаяние, което оказва особено силно въздействие дори над по-зрели и опитни лидери. Така Макрон успя да омае с чара си и германската канцлерка. Удаде му се дори да изтръгне една чистосърдечна момичешка усмивка от иначе студената и затворена Ангела Меркел. Междувременно обаче меденият месец между двамата изглежда приключи: канцлерката започна своя четвърти управленски мандат със силно отслабени позиции, нейният финансов министър-социалдемократ блокира реформите в еврозоната по същия начин, по който го правеше и предшественикът му от ХДС, а първоначалният ентусиазъм на новото правителство изглежда се изпари под влиянието на характерната германска предпазливост и нерешителност.

Онова, което иска Еманюел Макрон, е да вкара опърничавите французи в 21-ия век, макар сам той да скицира плановете си значително по-дипломатично. В действителност обаче целта му си е направо радикална. Президентът знае, че трябва бързо да проведе неотложните реформи, преди да се е формирала и втвърдила съпротивата срещу него. Дотук той успя да прокара данъчни облекчения за фирмите и за хората с по-високи доходи, а на трудовия пазар разхлаби строгата защита от уволнения и наложи нови правила за воденето на тарифните преговори. Типични действия на либерален икономист, твърдят критиците му. Привържениците му – обратно – говорят за необходимостта да се внесе повече гъвкавост в застиналата френска икономика. А предстоят и още тежки реформи – в образователната система и правосъдието, както и в почти всички останали политически сфери. Това е задача за човек, който умее изключително ловко да се движи по острието на бръснача.

Има обаче и успехи: за първи път от 10 години насам новите задължения на страната са спаднали под трипроцентовата граница, валидна в ЕС; след дълга пауза икономиката се върна към растежа (с почти 2% ръст); а бизнесът постепенно се оживява. От друга страна безработицата почти не спада – тя остава около 9 процента.

В последно време Макрон се изправи дори срещу силния железничарски синдикат CGT – президентът иска да отнеме част от привилегиите на железничарите и постепенно да внесе повече конкуренция в системата на задлъжнялата държавна компания SNCF. Синдикатите обявиха стачни действия, имаше вълна от протести, но те така и не успяха да парализират железопътния транспорт изцяло, а след няколко седмици стихнаха. Едно крехко мнозинство от французи продължава да подкрепя реформите на Макрон, който до голяма степен успя да се опази от гнева на улицата.

Във външната политика французите се наслаждават на лаврите, които обира младият държавен глава. Само за няколко месеца той върна страната на международната политическа сцена, след като в продължение на десетилетия тя страдаше от имиджа си на второкласна сила и безгласна буква. Макрон неуморно се бори, за да върне предишното голямо влияние на Франция в бившите ѝ колонии в Западна Африка, ангажира се в Сирия, включва се в международни военни операции, предприема мирни инициативи, противопоставя се на Путин и при всяка международна криза е в първата редица на хората, търсещи решение. При всички свои пътувания и държавни визити Макрон излага на показ цялото величие на френската президентска институция. Заради всичко това сънародниците му явно са склонни да му простят дружеските жестове към презирания американски президент. Според Макрон е по-умно да се разговаря с Доналд Тръмп, отколкото да се демонстрира пренебрежение към него. Външната политика на Макрон е насочена изцяло към това да върне честта и славата на Франция, а у дома това му помага да обслужва патриотичните чувства на французите.

Еманюел Макрон знае, че най-трудното тепърва предстои. През тази година ще трябва да се захване с реформата на банкрутиралата пенсионна система, което отново може да се превърне в повод за масови протести. Съпротива се очаква също и заради плахо започналите съкращения в публичния сектор, както и по повод на други непопулярни мерки за съкращаване на държавните разходи.

Бившите политически конкуренти на Макрон още не са се съвзели от нанесените им тежки изборни поражения. Социалистите, консерваторите и десните екстремисти продължават да търсят истинското си лице. В риск за френския президент може да се превърне обаче неговото собствено движение „Напред“, което му помогна на изборите, но така и не успя да се превърне в жизнена партия с постоянен електорат. А Макрон трябва да печели и доверието на французите извън гражданско-либералния лагер.

Това, че една година след влизането му в Елисейския дворец одобрението за президента е малко над 50 процента, не е никак лош резултат. Но и отличник като Макрон е наясно, че на свидетелството му в момента пише: „Можеш и повече!“. ––––––––––––––––

Анализ на Барбара Везел от Дойче веле

- реклама -