Майката на „джендъра“ Джудит Бътлър: Феминизъм за напреднали и отрицание на двата пола

Джудит Бътлър философия джендър пол

Тя е скандална! Тя създаде съвременната теория за пола. Или по-скоро оспори двуполовият модел и го разшири с понятието „джендър“, което е по-скоро родово понятие.

Тя е Джудит Бътлър.

За която нормите на поведението не важат.

Джудит Бътлър е родена в Калифорния през 1956 г. Тя израства в САЩ в образовано еврейско семейство с унгарско-руски произход. През 1984 г. Йейлският университет й присъжда докторска титла за дисертация върху понятието за желанието при Хегел. Тя е професор по реторика в Университета Бъркли. От 2006 г. заема катедрата по философия „Хана Аренд” в European Graduate School в Швейцария.

През 1990 година тя публикува книгата „Безпокойствата около родовия пол“.

В нея Бътлър представя идеята за перформативността ( от performance – на англ. представяне) на пола. Книгата е класически текст в различни полета на хуманитаристиката – социалните изследвания на пола, феминистката теория, куиър- и литературната теория, философия. Много автори приписват на Бътлър съучастие в създаването на куиър-теорията, наравно с Гейл Рубин и Ив Седжуик, и въвеждането на нови теоретични рамки в мисленето на половата идентичност и субектността.

 

Какво твърди джендър теорията:

Биологичният пол на човека като мъж или жена няма значение за неговата идентичност, а представя „диктатурата на природата” над свободната самоидентификация на човека, диктатура, от която човек трябва да се освободи. Идентичността на човека се определя по-скоро от неговата произволна сексуална ориентация и затова е гъвкава, променлива и многообразна.

Илюзията, „фантазмата” на двуполовостта се създава чрез табуто върху кръвосмешението в семейството и чрез езикови определения като мъж и жена, баща и майка, които трябва да бъдат неутрализирани в полза на свободното самоизмисляне. Хетеросексуалните „сигнатури” на обществото трябва да се изличат във всички области. Мъж и жена, брак и семейство, баща и майка, сексуалност и плодовитост нямат право на естественост, по-скоро те обосновават хегемонията на мъжа над жената и на хетеросексуалността върху всички други форми на сексуалност. Това трябва да се унищожи из корен.

„Източникът на лична и политическа действеност е не вътре в индивида, а във и чрез сложните културни взаимодействия между телата, в които самата идентичност винаги се променя-където тя всъщност се изгражда, разпада и циркулира само в контекста на едно динамично поле от културни отношения“.  
 

Пол и джендър

В съответствие с възгледите на Бътлър за идентичността са разбиранията й за джендър като ефект на политиките на идентичността. Джендър категориите по-специално са продукт на две големи дефиниращи институции-фалогоцентризъм (маскулинистко господство) и принудителната хетеросексуалност. Джендър е регулативна категория, която въвежда и заздравява властови отношения, съществува в едно властово поле.

Джендър, според Бърлър, е перформативен-конституиращ онази идентичност, каквато се твърди, че той е, чрез самите изразявания, които се смятат за нейни резултати. Чрез тези актове се затвърждава привидността на един (социално) полов Аз. Джендър е самият апарат за културно конструиране и той регулярно прикрива своите действия. Перформативната теория на Бътлър зачерква представата за изразяването, която предполага един кохерентен пол, който се разкрива. В по-широк философски план, това означава, че няма „правещ“ отвъд правенето; правенето е всичко.

Друг важен момент от теоретичния принос на  Бътлър е критиката на разграничението пол-социален пол (джендър), в което тя припознава бинарните опозиции природа-култура и тяло-душа. Концепцията за социална конструираност на пола, въплътена в понятието джендър, изгражда отношение на доминиране и привилегироване на културата спрямо природата и по същество имитира концепциите за „природност“ на пола. Употребата на джендър като опозиция на пол преповтаря посланието за детерминираност, но вместо биологията, културата се превръща в „съдба“.

Хетеросексуалност и хомосексуалност

Във възгледите на Джудит Бътлър за хетеро/хомосексуалността има два изключително очарователни момента. Единият е разбирането й за хетеросексуалността едновременно като „принудителен закон, но и като комедия„, „постоянна пародия на самата себе си“.

Нормативността и идеализацията на хетеросексуалността старателно прикриват следите на йерархията, асиметрията и нереципрочността във взаимоотношенията между половете. Хетеросексуалната връзка е истински сапунен мехур, в който потисничеството е удобно разположено.

Критика и разпространение

Трудовете на Джудит Бътлър винаги са разделяли критиците. Докато някои я приемат за оригинална мислителка, други я смятат за интелектуална шарлатанка. Не помага и тежкия стил на писане, труден за четене дори от специалисти-философи. Според мнозина именно този език е използван, за да прикрие липсата на доказателства в теорията, както и напълно изсмуканите твърдения.

През 1998 г. списание „Философия и литература“ ѝ дава награда за „лошо писане“, награда, която се опитва да „даде гласност на най-жалките пасажи, открити в научни книги или статии“. Изречението, с което тя печели, е публикувано в статия озаглавена „Further Reflections on the Conversations of Our Time“ в научното списание „Диакритика“, дълго е 4 реда, включва 62 думи и както се изразява редакторът му Денис Дътън „да се опитате да разберете какво има предвид е като да си загубите времето и да изтървете смисъла“.

Странностите на Джудит Бътлър не свършват дотук. Самата тя еврейка, Бътлър е яростен противник на държавата Израел. В продължение на дълги години тя подкрепя движения като Хамас и Хизбула, които тя характеризира безобидно като „социални“ и „част от световната левица“.

Едно е сигурно – тя даде дефиниция на повечето сексуални отклонения и наложи „джендър“ идеологията, която сега намира място в поредица от важни за света документи, включително такива на ООН, Съвета на Европа и т.н.

За 20 години джендър идеологията стана господстваща. Финансирани от държавата „центрове по джендър компетентност” се грижат за претворяването й в политика.

В университетите бе наложен новият предмет gender studies/queer studies. Джендър идеологията се представя на младото студентско поколение като достижение на модерното мислене. Персоналът на служби, стопански предприятия и образователни институции се приучва на джендър. Всичко това се случва, без да има публичен дискурс за това нито в управлението, нито в медиите. Никой не знае какво е джендър, но въпреки това джендър става мейнстрийм…