Магазините, в които жените осъзнават мечтите си! Ето кой поставя основите на шопинга

– Не, просто гледам! Думи, които повечето от нас са казвали на различни продавачи в магазини

Често търговците се врътват обидено, когато ги чуят. Подобно на лондонските търговци от преди повече от век. Които отправяли учтиви покани към клиентите да напуснат обекта.

Това отношение, придружено с репликата: „Тогава, приятелю!“ получил и Хари Гордън Селфридж през 1888 година.

Амбициозният американец обикалял големите лондонски магазини в цяла Европа – Виена, Берлин, Париж, Манчестър, Лондон. Целта му била да набележи интересни идеи за своя работодател Чикаго Маршъл Фийлд. И установява, че в Англия има много какво да научат относно отношението към клиентите, а законът, че клиентите винаги са прави, явно в Британската столица не е познат. Всъщност самият Селфридж въвежда тази крилата фраза по-късно.

След две десетилетия Селфридж се завръща в Лондон, откривайки едноименния универсален магазин на „Оксфорд стрийт“. Сега той е глобална дестинация за търговия на дребно.

В деня на откриването му – 15 март 1909 година, улицата е препълнена. Народът се стича от всички страни, а мястото е удобно, тъй като се намира близо до новооткритата метростанция. Клиентите са удивени от разкошните прозрачни витрини и огромната площ, върху която е разположен търговският обект – 24 000 кв. м. Но не мащабът е бил най-впечатляващото, а отношението към посетителите. Начинът на пазаруване е напълно нов, а обяснението: „Просто гледам“ се приема с усмивка и насърчителни думи.

За първи път клиентите могат да се докоснат до стоките

Те вече не са заключени в недостъпни витрини и рафтове, а са изложени на отворени щандове – нещо, което в момента ние приемаме за даденост. Клиентите взимат стоките, разглеждат ги, пробват ги, без продавачът да им виси над главата. В едно интервю Селфридж сравнява удоволствията от пазаруването с тези за разглеждане на забележителности. А посителите не са били длъжни да притежават специални карти за пазаруване. Снобизмът, характерен за магазините, от това време, е бил изхвърлен напълно.

Така Селфридж прави революция в шопинга. Но има още какво да се направи.

„Дъното на пирамидата“

Този иновативен подход на продажби е въведен от ирландския имигрант Александър Торни Стюарт в Ню Йорк. Неговата нова политика е наречена „свободен вход“. Той предлага стоки с ниски цени, като намерението му е да направи големи печалби от голям брой продажби. Така старите запаси освобождават място за нови стоки, а надценките са изключително ниски. За целта отваря магазина AT Stewart и Co. Тук напълно е отхвърлена практиката клиентите да се пазарят за цената, а я възприемат като справедлива.

Самият Стюарт твърди, че е пуснал стоките на възможно най-ниска цена, но се надява да натрупа капитал от големия оборот. Идеята му е определена като радикална. Стъписани от нея са не само клиентите, но и продавачите. Служителите на магазина не могат да приемат, че цената е фиксирана и няма да могат да флиртуват с клиента, за да извлекат колкото се може повече от него. Голяма част от експертите твърдят, че магазинът ще фалира до месец. Но не познават. Стюърт се превръща в един от най-богатите хора в Ню Йорк.

А големите универсални магазини се превръщат в катедрали на търговията

Самият Стюърт казва за своя „Мраморен дворец“: „Може да гледате стоки на стойност милион долара и никой няма да прекъсне нито медитацията, нито възхищението ви“. Така нивото на пазаруването се повишава неимоверно.

Собствениците на големите универсални магазини започват да се надпреварват да предлагат нови атрактивни услуги.

Corvin’s в Будапеща инсталира асансьор, който се превръща в такава атракция и привлича толкова много клиенти, че накрая управата е принудена да въведе такса за ползването му. В Лондон ескалаторът на Harrods пренася по 4000 души на час. Но не е само това – в тези магазини може да се купи всичко – от люлката до надгробната плоча. Те разполагат с картинни галерии, стаи за пушачи, чайни, конценртни зали. Привличат хора на изкуството, които отварят свои ателиета в района на магазина. Историкът Франк Трентман определя това като „пълно пазаруване“.

С масовото навлизане на автомобилите обаче интересът към универсалните магазини в центъра на града намалява

Появяват се моловете извън града, където земята е по-евтина. Туристите в Англия все още се радват Harrods и Selfridges, но много от тях се отправят към bicester village, на няколко мили северно от Оксфорд. Там клиентите могат да си купят маркови стоки с отстъпка.

Въпреки това магазините в центъра все още привличат своята клиентела

Те разчитат на любовта на жените към пазаруването и на факта, че те отделят повече време за шопинг от мъжете. Част от клиентките казват, че предпочитат обектите с големи паркинги и малки опашки, където човек може да проведе кратък разговор с околните. А така мястото все повече се превръща във възможност за създаване на социални контакти.

Самият Селфридж би се учудил доста, че сам е положил началото. Оказва се, че дамите са най-склонни да разговарят с непознати в … тоалетната. А Селфридж пръв изгражда тоалетна в своя магазин. Естествено, преди това на дамите им се налагало да стискат или да прекратяват пазаруването, за да отидат на чай в близкия хотел. А това наистина не било изгодно на собственика.