Има ли шанс българският производител да продаде стоката си извън рамките на собствената си държава? И има ли интегрирана политика за подобряване конкурентоспособността на българските предприятия?
Добрите новини
Според Националната статистика през 2015 година сме изнесли продукция за 45,5 млн. лева, което е ръст от 5,2% спрямо 2014 година. Основният ни купувач е Европейският съюз. Традиционно добрите ни партньори са Германия, Италия, Гърция, Румъния. Не така стои въпросът с износа за трети страни. Там по-скоро изоставаме. Разбираемо, предвид ембаргото за Русия, нестабилната политическа обстановка в Турция. Но пък сме изнесли доста за Китай и Македония. Според правителството всичко това, както и отчетения ръст на БВП в размер на 3% за миналата година и рекордното привличане на преки чуждестранни инвестиции, идва да каже, че изпълзяваме от кризата и постепенно се стабилизираме.
Не толкова добрите новини
Изнасяме основно стоките на индустрията – непроизнесими по номенклатурата на НСИ продукти. Рафинирана мед, нерафинирана мед, електричество, кабели и т.н. В размер на 97 на сто от всичко изнесено зад граница. На селскостопанската продукция, риба и рибни изделия се падат едва 7,4%, а на услугите – 0,5%. И още… делът на малките и средни предприятия в общия обем на изнесени стоки e 45 на сто.
Лошите новини
Да чуем самите производители:
Цветелина Николова – Управляващ директор на „Катаржина Естейтс“
„Трудно е за българските производители да се борят с конкуренцията на държави, с 
многогодишен имидж в производството на вино. Самото споменаване на Франция вече качва значително цената. Страните от Новия свят, например, имат определени държавни политики в приоритетните си сектори. Така на производител на вино в Чили, държавата плаща половината от производствената цена. Следователно той може да изнася на наистина конкурентна цена, при това под общия бранд на държавата.“
Кирил Вътев – собственик на „Тандем“
„Как се предполага да се борим с испанския хамон или италианското прошуто? Тук говорим за продукти, създадени от точно определени суровини и контролирани от пазара и естествената конкуренция. Ние вече нямаме наши родни суровини, натиска ни отворения пазар и малката субсидия в животновъдството? Или ето традиционното българско сирене, направено от полско да речем мляко? То вече не е българско. За каква шопска салата говорим, направена от турски домати и чушки? Българското месопроизводство е сто процента зависимо от внос на суровини и цените на месото на международните пазари. Износът на месо се случва само там, където има големи български общности – Испания и Англия“
Димитър Дженев -Гл.редактор на Exporter.bg
Силното евро не помага на износа. Продукцията, логично, се оскъпява, но пък расте печалбата. Девиацията на валутните пазари се компенсира от ниската цена на петрола. Расте износът на индустриални стоки и при тези с висока добавена стойност. Лошата новина е в очакването за поредна тежка икономическа криза, този път с родина Китай и евентуалния й отказ от кредитиране в световен мащаб или „спукване“ на балона при много местни компании.
Това са само малка част от проблемите. Достъпът до чужди пазари е труден, но пък и у нас още не познават outsource търговията. Дуалното образование тепърва прохожда, а 
кадрите – неквалифицирани. Да не говорим за недиференцираните ставки на ДДС за храните и стоките от първа необходимост. В Румъния, например ДДС за тези стоки падна от 24 на 9%. Как бихме могли да се конкурираме?
Отговори търсиха заедно правителство, застрахователи и производители на конференцията „Made in Bulgaria – предимство или недостатък“, организирано от колегите от exporter.bg. Всички, обаче, бяха единодушни, че когато износът расте, икономиката на държавата е във възход.
Зареждане ...