Любомир Стефанов партии кампания политици, граждани

Любомир Стефанов за FN: Ще видим кампания с различни сценарии от тези, които сме свикнали

Предизборната кампания стартира официално вчера. Следва месец, в който политиците ще се опитат да ни убедят да гласуваме. За първи път и българите ще дадат своя вот в необичайната ситуация на върлуваща световна епидемия.

На какво ще заложат партиите и коалициите, каква ще е ролята на популярните лица, какво се крие зад ключовата дума „промяна“?

Отговорите потърсихме от политолога Любомир Стефанов. Вижте експертното му мнение:

–––––––––––––––––––

– Предизборната кампания започна. Какъв тон очаквате от кандидатите и партиите?

Очаквам едно интересно и динамично представяне, с оглед на различната ситуация която виждаме, тъй като особеностите на усложнената епидемиологична обстановка ще предизвикат различни сценарии от тези, които сме свикнали при протичането на кампаниите до сега.

– Кой е печелившият политически ПР в този момент – да си дадеш сакото или да използваш националния празник за поредна атака?

Според мен нито единият, нито другият. Но ако трябва да гледаме на тези прояви до този до този момент, очевидно този със сакото работи по-добре. Дори да е нагласено, както стана ясно впоследствие. Другото, на Шипка на национален празник, който и според конституционната дефиниция институционалния поста на президента би трябвало да излъчва символ на единение на нацията, беше използвано за една доста опосредствана, принизена политическа самоизява, което не носи позитиви, а в дългосрочен план води до сериозни негативи.

– Печеливш ход ли е привличането на популярни лица в листите на партиите? Това отново ли е само и единствено политическа реклама?

Зависи как се проведе кампанията и как тези популярни лица какво имат да разкажат. Тъй като в България сме много малко като количество, почти всеки се познава със всеки, дори да са популярни е спорно с какво са популярни. Знаете, в България е доста често да си известен, защото си известен. Важно е каква програма ще предложат партиите и тези известни личности какво ще артикулират в публичното пространство. Дали ще им отива на историята и настоящата амбиция. Иначе може да се окажем в ситуацията на фарс.

Видяхме и друг феномен, който за мен като политолог е изключително непонятен и дразнещ. Говоря за т.нар. граждански квоти, защото на гражданите се вменява, че ако са членове на партия не са граждани и има граждани и по-граждани. Нещо, което е контрапродуктивно, тъй като партиите искат да повишат гражданската и избирателна активност. А същевременно казват, че в техните листи, които са партийни има и граждани. Или иначе казано партийците са второ качество.

– Има ли вариант да осъмнем в парламент, пълен с хора с най-разнообразна експертиза, на които да поверим важните за страната решения?

Това, колкото и странно да звучи, за мен е само позитив. Колкото по-пъстър е парламента откъм различни социални групи в обществото, толкова по-пълноценно ще представителството, толкова повече българските граждани ще се припознават в него. И оттам интересите, които ще се чуват по време на изслушванията в парламентарните комисии ще бъдат по-разнообразни, наистина представителни за българските граждани.

Що се отнася до качеството на взиманите решения – политиците имат мандат да представляват гражданите, а не да бъдат експерти по ядрена физика, конституционно право, неврохирургия, хидрология или космонавтика. Те имат за задача да реагират на настроенията на гражданите, а после да търсят експертите, които да конструират законите и политики, които за бъдат законосъобразни на групите, които са ги изпратили там.

Практиката никъде по света не предполага в парламента да влизат 120 юристи от 240, така щото да пишат грамотно закони. Те минават през няколко четения, има възможност за поправки, преправки, предварително или следварително и т.н. Ние в България страдаме от някакво чувство за малоценност. Има си парламентарни консултанти, юрисконсулти, специалисти, които имат архиви – дълготрайна история. Но това отваря темата за държавната администрация и нейното количествено и качествено оформление и препредаване през годините като капацитет. Защото ако имахме читава администрация, включително и парламентарна такава, нямаше да си задаваме този въпрос.

– На база наблюденията ви от предишни избори – какво чуват и какво не избирателите? Емоционален или рационален вот правим?

Въпреки, че ще гласуваме с машини ние не сме машини. И емоциите колкото и да се ласкаем, че сме рационални същества, са неразделна част от нашето всекидневие и процеса по взимане на решения. Дългите програми, изпъстрени с много и сложни неща, са полезни за изследователи и професионалисти като мен. Гражданите по време на кампания имат нужда от тези реквизити, за да знаят, че ги имат – нищо повече.

Те се интересуват от някои от слоганите, да видят и пипнат човекът, който се бори за тяхното доверие. Важен е контактът. Тази кампания ще бъде извънредно интересна, с оглед на променените обстоятелства. Доверието ще бъде изискуемо в аванс и на кредит, тъй като няма да има възможност за физически контакт – погледнеш някого в очите и да разбереш що за стока е.

А сложните програми с политиките и диференциацията на мерките по райони и области са важни и задължителни за да покажат сериозното отношение на власт искащите, но те не печелят изборите.

– Какво се крие зад ключовата дума „промяна“, на която наблягат много от партиите? Какво наистина трябва да се промени спешно?

Едно нещо – разбирането на българските политици, че бидейки изпратени в парламента те представляват всички български граждани, а не само тези, които са гласували за тях. И в името на това общо благо и съединението, което правело силата, дето го пише на главния вход на парламента, като влязат вътре не да станат партизани в окопи, както казва Симеон Радев, а да станат български политици, които си говорят с други български политици, за да реализират в най-доброто в интерес на българските граждани.

– Защо партията на негласуващите е най-голяма?

Илюзорно е това твърдение. Спорно е дали негласуващите са толкова голямо количество, изхождайки от липсата на актуални и адекватни данни за общия брой на имащите право на глас. Второ, с оглед на това, че българинът понаучава правилата на играта. Говоря за демократичната политическа система и нейната формула за представителство не се безпокои толкова много от резки пикове и падове. Има и друго – пропускайки един вот не е задължително за пропуснеш и следващия – няма онаследяване на негласуването.

Затова не го виждам това като голям проблем, а е голяма тази част, която наричаме партия на негласуващите, защото просто политиците в България счупиха комуникацията с гражданите. Счупиха първичната връзка на квартално, общинско, микро ниво с обществото. И поради тази причина ни липсва разбиране защо трябва да си активен политически и защо всичко в живота ни има политическа комутация.

– В тази връзка, какъв е смисълът на бутона „Не подкрепям никого“?

За мен това е сигнал за гражданска позиция – това, че не подкрепям никого означава, че съм готов да бъда спечелен, тогава, когато се появи някой, който говори на мен, на моя език, за нещата, които мен ме вълнуват и искам да чуя. Означава: Аз съм активен гражданин, но вие не сте моите политически представители.

– В моят избирателен район има представени 14 партии с над 100 кандидати. Все с някого може да се идентифицирам?

Това е тънкият момент – дали гласувайки преференциално не си представяте, че гласувате за кмет или общински представител. Няма как отделният депутат да има същата тежест като един общински съветник, защото депутатите в парламента в още по-голяма степен от местните политически представители са обвързани с програма. В крайна сметка ние гласуваме за проект за управление за следващите четири години.

- реклама -