Лозята на Санторини изсъхват: тревога за емблемата на гръцкия остров
Продължителната суша и постоянно покачващите се температури подлагат лозята на Санторини на изпитание,
заплашвайки един от най-важните винарски райони в страната и
световноизвестния Асиртико. Местните винопроизводители описват условията като безпрецедентни, тъй като години на недостатъчни валежи са довели дори исторически значими лози до края на живота им, пише Тo vima.
Показателен пример е приблизително 90-годишна лоза, плетена по традиционния метод на плетене
на кошници „кулура“, която вече не може да издържи на продължителната жега и липсата на дъжд. Тази техника на отглеждане е предназначена да предпазва гроздето от силните ветрове и палещото слънце на цикладското лято, но вече не е достатъчна срещу крайностите на днешния климат.
Влиянието върху производството вече е осезаемо.
Според Йоана Вамвакури, президент на Асоциацията на винопроизводителите на Санторини, производството на Асиртико е спаднало от около 2500 тона през 2022 г. до само 500 тона миналата година, което е довело до рязко покачване на цените на гроздето.
Винопроизводителите сега плащат на производителите до 10 евро на килограм,
докато в Северна Гърция, където условията са по-меки, текущата цена е около 80 цента на килограм.
Спадът в предлагането също така
повишава цените на бутилките, тъй като винарните сега се конкурират на пазар, определен от високо качество и много ограничено количество.
Изправени пред недостиг на вода, производителите проучват нови подходи.
Един от най-амбициозните планове, които се разглеждат, включва използването на пречистени отпадъчни води от домове и хотели за напояване на лозята.
Пилотната програма, разработена в сътрудничество с учени и местни власти,
се основава на практики, които вече се използват във винарски региони като Калифорния, и се счита за по-устойчива и енергийно ефективна алтернатива на обезсоляването.
Лозята на Санторини също експериментират с нови техники за отглеждане, включително засаждане
на лози в редове, за да се осигури по-ефективно напояване, подземни капкови системи, които намаляват загубите от изпарение, и технологии, които улавят атмосферната влага и я превръщат във вода с помощта на слънчева енергия.
Проблемът се простира далеч отвъд винопроизводството.
През летните месеци, когато милиони посетители наводняват острова, фермерите, хотелите и заведенията за хранене се оказват
в конкуренция за едни и същи, все по-оскъдни водни ресурси.
Този натиск отново разпали дебата относно управлението на природните ресурси и последиците от
прекомерния туризъм, като местните власти призовават за по-строги
строителни разпоредби и по-добро планиране, за да се осигури дългосрочното оцеляване на един от най-емблематичните винарски региони на Гърция.









