Лиляна Павлова, евроизбори, политики, миграция Европа

Лиляна Павлова за FN: В следващите 5 години доходите на българите трябва да се увеличат, но повишаването на стандарта на живот не става от днес за утре

На 26 май българите ще излъчат свои представители в законодателния орган на съюза – Европейския парламент. Това ще се случи за четвърти път откакто страната ни е член на Европейския съюз.

От 2007 г., когато бяхме в еуфория от присъединяването, до момента изминаха 12 години, белязани от процеси и събития, които промениха политическия пейзаж на Стария континент, зададоха нов дневен ред и изправиха блока пред нови предизвикателства.

В разгара на предизборната кампания, Flashnews.bg отправи към кандидатите шест еднакви въпроса, които смятаме за най-важни в следващите пет години. Предоставяме на читателите ни визията на кандидатите по най-съществените проблеми, които се отнасят до всички нас – като европейци и българи.

Днес на блиц-интервюто ни отговаря кандидатът на ГЕРБ-СДС Лиляна Павлова.

– Как виждате бъдещето на Европа в следващите 5 години?

– След 5 години виждам една още по-силна и обединена Европа, която е обърнала нова страница от живота си и се е справила успешно с всички предизвикателства на новото време. Много по-важният въпрос обаче е каква ще бъде България след 5 години. Това, което трябва да се случи за този период, е да се увеличат доходите на хората.

Над 50 срещи проведох до момента в кампанията и виждам, че това наистина е основното, което очакват хората от нас. Те са изключително позитивно настроени – оценяват всичко, което сме направили за тях благодарение на еврочленството ни – виждат обновените пътища и градове, инвестициите в икономиката, възможностите за образование и пътуване. Всичко това се отчита от хората.

– Кои са основните предизвикателства пред ЕС?

– Да запази единството си и сигурността на своите граждани, без това да намали по никакъв начин стремежа към икономическо развитие и технологичен напредък. Европейският съюз трябва да изработи ефективни механизми на обща миграционна политика, която да е на принципа на солидарността. Всяка от държавите членки трябва да поеме определена европейска отговорност за мигрантите, но не на квотен принцип.

Мигрантите трябва да бъдат настанявани в специално изградени центрове – по възможност извън границите на ЕС, близо до родните им места, за да могат да се върнат там, когато конфликтите приключат. В същото време е важно да продължим да работим за премахване и ограничаване на първопричините, които водят до тази миграция.

Разбира се, трябва да продължим да търсим решения и на останалите заплахи, пред които се изправяме като борбата с тероризма, кибер атаките, силните радикални и популистки вълни, евроскептицизма. Паралелно с това ЕС не бива да губи фокуса и смисъла на съществуването си – да бъде силен ценностен, политически и икономически съюз. Европа трябва да запази добрите темпове, с които се развива.

През последните години икономическото възстановяване е достигнало до милиони семейства, а безработицата е на най-ниското си равнище от 2009 г. насам. Създаването на повече възможности за младите хора ще позволи на семействата да останат заедно и ще спре изтичането на мозъци, а това е възможно, като се осигурят жизнеспособни възможности във всеки регион чрез силно развита кохезионна политика.

През последните 10 години ЕС създаде милиони нови работни места в Европа. С помощта на Инвестиционния план за Европа, „Планът Юнкер“, бяха мобилизирани частни и публични инвестиции посредством гаранция от ЕС, които подкрепиха създаването на повече от 750 000 работни места и помогнаха на 850 000 малки и средни предприятия в Европа да се възползват от подобрения достъп до финанси.

– Смятате ли, че съюзът страда от свръхрегулация и тежка бюрокрация?

– Смятам, че Европейският съюз трябва да преразгледа доста директиви и регламенти, които са остарели и утежняват живота на хората и бизнеса. Напълно подкрепям нашия кандидат за председател на ЕК – Манферд Вебер, който в програмата си „Силата на ние“ призовава към премахването на 1000 остарели регламента. Именно с цел да се намали бюрократичното бреме в Европа, трябва да се отменят някои ненужни законодателни актове, както и да се намали броя на служителите, които работят за ЕС, там където е възможно.

Това ще направи системата по-достъпна и приветлива за нашите граждани, от една страна. От друга страна, това ще се отрази положително и върху намаляването на административната тежест за бизнеса и особено за малките и средни предприятия.

– Какъв е начинът България да спре да бъде най-бедната държава в съюза?

– За 10 години от управлението от ГЕРБ постигнахме много в тази посока. Създадохме всички необходими условия за икономически напредък и устойчив растеж. Независимо дали поддържаме ниски данъци и добър инвестиционен климат в страната, дали строим пътища или градим приятелски отношения с другите държави – всичко това се прави с цел хората да живеят по-добре.

Откакто България е член на ЕС, средната заплата се е увеличила тройно, безработицата е най-ниската в най-новата ни история – 4.7%. Годишният ръст на износа е 8,3%. Прогнозата на Европейската комисия поставя България в топ 3 на държавите с най-висок икономически растеж за 2020 г. – 3.6%, което е много над средното за ЕС.

Въпрос на време е хората да почувстват всичко това и по личните си доходи.

Но те трябва да знаят, че повишаването на стандарта на живот не става от днес за утре. Нужни са дългосрочни и последователни усилия, тъй като много от предприетите мерки ще дадат реални резултати след години. Едни от най-важните са например мерките в образованието, защото днешните ученици и студенти, са утрешните икономисти, инженери, лекари, учители, юристи- хората, които ще са двигателят на обществото ни и ще създават благата.

За последните 2 години бюджетът за образование е увеличен с 950 млн. лева; през май месец миналата година България има по-ниска от средната за ЕС младежка безработица – 12.4% срещу 15% за ЕС; модернизирана е материално-техническата база на над 500 училища на стойност над 700 млн. лева.

Всичко това със сигурност ще ни се отплати с изграждането на качества и умения у младите, които ще са по-конкурентоспособни и по-добре подготвени за пазара на труда в утрешния ден.

Коя е областта, която е приоритет за Вас лично и как ще отстоявате националния интерес?

– Аз бях два мандата регионален министър и познавам както нуждите и проблемите на хората в отделните региони, благодарение на многото си срещи и посещения при тях, така и административните и бюрократични трудности и пречки при усвояването на средствата от европейските фондове.

Затова една от основните ми цели ще бъде осигуряване на балансирано развитие между градовете и по-малките населени места, със специално внимание към най-слабо развитите региони, включително пограничните и планинските. Ще работя за увеличение на съфинансирането на 85% вместо 70% на най-слаборазвитите региони.

Ще положа усилия за това в следващия програмен период парите за политиката по сближаване за България да са в размер на 18 млрд. Това ще даде възможност за подкрепа на новосъздадените предприятия, за развитие на малкия и среден бизнес и за увеличение на доходите.

Инвестициите през последните две години дават своите положителни резултати и Югозападният регион, например,  преминава на по-горно ниво на развитие- „регион в преход“, което означава, че БВП на глава от населението между 75 и 90% от средния за ЕС. Този регион има всички шансове в следващите години да се превърне в един от силно развитите региони на ЕС.

– Готови ли сте да работите в съюз с другите български евродепутати по общи за страната ни проблеми?

– Смятам, че всички трябва да се обединим около няколко ключови за България приоритети, без оглед на политическата принадлежност – влизането на България в Шенген, еврозоната и премахването на двойните стандарти, например.

Нашият списък е отворен, готови сме на диалог, непрекъснато предлагаме това на опонентите ни от БСП, но не срещаме  подкрепа от тяхна страна. Те са заети да правят в кампанията това, което ще правят и после в Брюксел – ще хулят страната ни, ще уронват престижа на българските институции и няма да се учудя, ако стигнат и до абсурдната „висота“ на един бивш евродепутат от ДСБ, който поиска наказателна процедура и санкции срещу страната си.

- реклама -