Лиляна Павлова за FN: В следващите 5 години доходите на българите трябва да се увеличат, но повишаването на стандарта на живот не става от днес за утре

Лиляна Павлова, евроизбори, политики, миграция Европа

На 26 май българите ще излъчат свои представители в законодателния орган на съюза – Европейския парламент. Това ще се случи за четвърти път откакто страната ни е член на Европейския съюз.

От 2007 г., когато бяхме в еуфория от присъединяването, до момента изминаха 12 години, белязани от процеси и събития, които промениха политическия пейзаж на Стария континент, зададоха нов дневен ред и изправиха блока пред нови предизвикателства.

В разгара на предизборната кампания, Flashnews.bg отправи към кандидатите шест еднакви въпроса, които смятаме за най-важни в следващите пет години. Предоставяме на читателите ни визията на кандидатите по най-съществените проблеми, които се отнасят до всички нас – като европейци и българи.

Днес на блиц-интервюто ни отговаря кандидатът на ГЕРБ-СДС Лиляна Павлова.

– Как виждате бъдещето на Европа в следващите 5 години?

– След 5 години виждам една още по-силна и обединена Европа, която е обърнала нова страница от живота си и се е справила успешно с всички предизвикателства на новото време. Много по-важният въпрос обаче е каква ще бъде България след 5 години. Това, което трябва да се случи за този период, е да се увеличат доходите на хората.

Над 50 срещи проведох до момента в кампанията и виждам, че това наистина е основното, което очакват хората от нас. Те са изключително позитивно настроени – оценяват всичко, което сме направили за тях благодарение на еврочленството ни – виждат обновените пътища и градове, инвестициите в икономиката, възможностите за образование и пътуване. Всичко това се отчита от хората.

– Кои са основните предизвикателства пред ЕС?

– Да запази единството си и сигурността на своите граждани, без това да намали по никакъв начин стремежа към икономическо развитие и технологичен напредък. Европейският съюз трябва да изработи ефективни механизми на обща миграционна политика, която да е на принципа на солидарността. Всяка от държавите членки трябва да поеме определена европейска отговорност за мигрантите, но не на квотен принцип.

Мигрантите трябва да бъдат настанявани в специално изградени центрове – по възможност извън границите на ЕС, близо до родните им места, за да могат да се върнат там, когато конфликтите приключат. В същото време е важно да продължим да работим за премахване и ограничаване на първопричините, които водят до тази миграция.

Разбира се, трябва да продължим да търсим решения и на останалите заплахи, пред които се изправяме като борбата с тероризма, кибер атаките, силните радикални и популистки вълни, евроскептицизма. Паралелно с това ЕС не бива да губи фокуса и смисъла на съществуването си – да бъде силен ценностен, политически и икономически съюз. Европа трябва да запази добрите темпове, с които се развива.

През последните години икономическото възстановяване е достигнало до милиони семейства, а безработицата е на най-ниското си равнище от 2009 г. насам. Създаването на повече възможности за младите хора ще позволи на семействата да останат заедно и ще спре изтичането на мозъци, а това е възможно, като се осигурят жизнеспособни възможности във всеки регион чрез силно развита кохезионна политика.

През последните 10 години ЕС създаде милиони нови работни места в Европа. С помощта на Инвестиционния план за Европа, „Планът Юнкер“, бяха мобилизирани частни и публични инвестиции посредством гаранция от ЕС, които подкрепиха създаването на повече от 750 000 работни места и помогнаха на 850 000 малки и средни предприятия в Европа да се възползват от подобрения достъп до финанси.

– Смятате ли, че съюзът страда от свръхрегулация и тежка бюрокрация?

– Смятам, че Европейският съюз трябва да преразгледа доста директиви и регламенти, които са остарели и утежняват живота на хората и бизнеса. Напълно подкрепям нашия кандидат за председател на ЕК – Манферд Вебер, който в програмата си „Силата на ние“ призовава към премахването на 1000 остарели регламента. Именно с цел да се намали бюрократичното бреме в Европа, трябва да се отменят някои ненужни законодателни актове, както и да се намали броя на служителите, които работят за ЕС, там където е възможно.

Това ще направи системата по-достъпна и приветлива за нашите граждани, от една страна. От друга страна, това ще се отрази положително и върху намаляването на административната тежест за бизнеса и особено за малките и средни предприятия.

– Какъв е начинът България да спре да бъде най-бедната държава в съюза?

– За 10 години от управлението от ГЕРБ постигнахме много в тази посока. Създадохме всички необходими условия за икономически напредък и устойчив растеж. Независимо дали поддържаме ниски данъци и добър инвестиционен климат в страната, дали строим пътища или градим приятелски отношения с другите държави – всичко това се прави с цел хората да живеят по-добре.

Откакто България е член на ЕС, средната заплата се е увеличила тройно, безработицата е най-ниската в най-новата ни история – 4.7%. Годишният ръст на износа е 8,3%. Прогнозата на Европейската комисия поставя България в топ 3 на държавите с най-висок икономически растеж за 2020 г. – 3.6%, което е много над средното за ЕС.

Въпрос на време е хората да почувстват всичко това и по личните си доходи.

Но те трябва да знаят, че повишаването на стандарта на живот не става от днес за утре. Нужни са дългосрочни и последователни усилия, тъй като много от предприетите мерки ще дадат реални резултати след години. Едни от най-важните са например мерките в образованието, защото днешните ученици и студенти, са утрешните икономисти, инженери, лекари, учители, юристи- хората, които ще са двигателят на обществото ни и ще създават благата.

За последните 2 години бюджетът за образование е увеличен с 950 млн. лева; през май месец миналата година България има по-ниска от средната за ЕС младежка безработица – 12.4% срещу 15% за ЕС; модернизирана е материално-техническата база на над 500 училища на стойност над 700 млн. лева.

Всичко това със сигурност ще ни се отплати с изграждането на качества и умения у младите, които ще са по-конкурентоспособни и по-добре подготвени за пазара на труда в утрешния ден.

Коя е областта, която е приоритет за Вас лично и как ще отстоявате националния интерес?

– Аз бях два мандата регионален министър и познавам както нуждите и проблемите на хората в отделните региони, благодарение на многото си срещи и посещения при тях, така и административните и бюрократични трудности и пречки при усвояването на средствата от европейските фондове.

Затова една от основните ми цели ще бъде осигуряване на балансирано развитие между градовете и по-малките населени места, със специално внимание към най-слабо развитите региони, включително пограничните и планинските. Ще работя за увеличение на съфинансирането на 85% вместо 70% на най-слаборазвитите региони.

Ще положа усилия за това в следващия програмен период парите за политиката по сближаване за България да са в размер на 18 млрд. Това ще даде възможност за подкрепа на новосъздадените предприятия, за развитие на малкия и среден бизнес и за увеличение на доходите.

Инвестициите през последните две години дават своите положителни резултати и Югозападният регион, например,  преминава на по-горно ниво на развитие- „регион в преход“, което означава, че БВП на глава от населението между 75 и 90% от средния за ЕС. Този регион има всички шансове в следващите години да се превърне в един от силно развитите региони на ЕС.

– Готови ли сте да работите в съюз с другите български евродепутати по общи за страната ни проблеми?

– Смятам, че всички трябва да се обединим около няколко ключови за България приоритети, без оглед на политическата принадлежност – влизането на България в Шенген, еврозоната и премахването на двойните стандарти, например.

Нашият списък е отворен, готови сме на диалог, непрекъснато предлагаме това на опонентите ни от БСП, но не срещаме  подкрепа от тяхна страна. Те са заети да правят в кампанията това, което ще правят и после в Брюксел – ще хулят страната ни, ще уронват престижа на българските институции и няма да се учудя, ако стигнат и до абсурдната „висота“ на един бивш евродепутат от ДСБ, който поиска наказателна процедура и санкции срещу страната си.