Лидерът на талибаните пристигна в Кабул. Кой е Абдул Гани Барадар?

Автор: 24 часа

Командир, дипломат, бивш затворник – той е човекът, чието име се споменава най-често за бъдещ президент

Като безспорен победител в 20-годишната война в Афганистан се очерта молла Абдул Гани Барадар – талибанският лидер, освободен от пакистански затвор по искане на САЩ преди по-малко от три години.

Шефът на политическата служба на талибаните се завърна в столицата Кабул като герой в сряда. Ден по-рано неговата групировка публикува видеоклип, показващ как Барадар пристига в Кандахар, посрещнат триумфално от жителите. Коментатори сочат приликата между завръщането на Барадар и на аятолах Хомейни в Иран през 1979 г. след 14 г. изгнание в Париж.

Докато Хайбатула Ахундзада е общият и най-висш лидер на талибаните,

53-годишният Барадар е

най-публичното лице на движението

Той ръководи политическото крило, доколкото може да се каже, че талибаните имат такова. В тв изявление за падането на Кабул вождът каза, че истинският тест на талибаните едва сега започва. “Постигнахме победа, която не беше очаквана… сега става въпрос за това как да служим и защитаваме хората си, за да им осигурим бъдеще.”

Името на Барадар се споменава най-често като бъдещ или най-малко временен президент. Историята на живота му е история на непрекъснатия, безмилостен конфликт, разкървавяващ Афганистан от години.

Роден в провинция Урузган през 1968 г., той се бие с афганистанските муджахидини срещу Съветския съюз през 80-те години. След като руснаците бяха изтласкани през 1989 г. и страната изпадна в гражданска война между съперничещи си военачалници, Барадар създаде мадраса (училище) в Кандахар с бившия си командир Мохамад Омар, по-известен като Молла Омар. Твърди се, че двамата са шуреи, след като Барадар се жени за сестрата на Молла Омар.

През 1994 г. двамата заедно основават талибаните (“учещи се”) –

движение, водено от млади ислямски учени,

посветено на религиозното пречистване на страната

и създаването на емирство.

Подхранвани от религиозен плам, широко разпространена омраза към военачалниците и значителна подкрепа от пакистанската разузнавателна служба ISI, талибаните идват на власт през 1996 г. след поредица от зашеметяващи завоевания на провинциални столици, които изненадаха света, точно както през последните седмици. Именно Барадар, смятан за изключително ефективен стратег, е ключовият архитект на тези победи.

В петгодишния режим на талибаните той успешно поема редица военни и административни роли. По-късно, след като режимът е свален от САЩ и техните афганистански съюзници, той беше зам.-министър на отбраната.

По време на 20-годишното изгнание на талибаните Барадар се славеше като сериозен военен лидер и умел политически играч.

Западните дипломати започнаха да го

разглеждат като техния човек

в Quetta Shura (ръководството на талибаните в изгнание), който е най-неподатлив на контрол от ISI и най-съгласен на политически контакти с Кабул.

Администрацията на Обама обаче се страхуваше повече от неговия военен опит, отколкото се надяваше на уж умерените му наклонности. Затова ЦРУ го проследи до Карачи през 2010 г. и през февруари същата година убеди ISI да го арестува. Малко преди пакистанците да го задържат, Барадар организира операциите, в които загиват 260 британци, поради което е наричан Касапина.

Лидерът на талибаните прекарва 8 години в затвор в Пакистан.

“Залавянето на Барадар беше провокирано от ролята му във войната – казва пред в. “Гардиан” бивш служител в администрацията на САЩ. – Факт е, че пакистанците го държаха през всичките тези години до голяма степен, защото САЩ ги помолиха.”

Макар в затвора, след смъртта на Молла Омар през 2013 г. Барадар става вторият най-влиятелен човек в групировката.

През 2018 г. отношението на Вашингтон се променя и афганистанският пратеник на Доналд Тръмп Залмай Халилзад моли пакистанците да освободят Барадар, за да може той да води преговори в Катар въз основа на убеждението, че ще се съгласи на споразумение за споделяне на властта. “Никога не видях истинска обосновка на това вярване, но то просто придоби някаква митична реалност”, каза бившият служител.

Барадар лично преговаря с бившия държавен секретар Майк Помпео. Според “Уолстрийт джърнал” през 2020 г. талибанският дипломат разговаря по телефона с тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп и става

първият талибански лидер,

говорил директно с Белия дом

Абдул Гани Барадар е и човекът, подписал споразумението от Доха със САЩ през февруари 2020 г., което администрацията на Тръмп приветства като пробив към мира, но което сега изглежда просто като инсценировка към пълната победа на талибаните. Договорката между САЩ и талибаните да не се бият помежду си трябваше да бъде последвана от преговори за споделяне на властта между талибаните и правителството в Кабул на Ашраф Гани. Тези преговори обаче се бавеха и имаха малък напредък, затова е много вероятно Барадар и талибаните да са печелили време, чакайки американците да напуснат и подготвяйки последната си офанзива.

Сделката отвори пътя пред триумфалното завръщане на талибаните в Кабул на 15 август. Очевидно животът на Барадар го е научил на търпение и увереност в окончателната победа.

Днес талибаните твърдят, че “има огромна разлика между нас и талибаните отпреди 20 години”. Тогава жените бяха бити на улицата или публично екзекутирани, отказвана им беше работа, здравеопазване и образование и им беше забранено да напускат дома си без мъж придружител. Сега новите властимащи в Афганистан обещават, че жените няма да бъдат преследвани под тяхното ислямско управление. На първата си пресконференция в Кабул талибаните настояха момичетата да получат образование, а жените да имат право да учат в университет. Обещават им дори място в новото правителство.

Източник: 24 часа

- реклама -