Лекарският съюз: Достъпът до здравеопазването зависи не само от инфраструктурата, а и от кадрите

Българският лекарски съюз излезе с официална позиция след обявеното от Министреството на здравеопазването изпълнението на проекти за изграждане на 100 амбулатории в 37 общини:

„Българският лекарски съюз принципно

подкрепя усилията за подобряване на достъпа до медицинска помощ в малките населени места и отдалечените райони на страната. В същото време обаче не може да не се отбележи, че подобен тип инвестиции в инфраструктура и оборудване, включително развитието на телемедицината, следва да бъдат реализирани при ясно разписани правила,

съобразени с реалните възможности на системата и

гарантиращи сигурността на пациентските данни и проследимостта на медицинската дейност. Нещо повече – те трябва да отразяват в достатъчна степен един от най-съществените дефицити в българското здравеопазване, а именно липсата на медицински кадри.

съществен дефицит е недостатъчното покритие на здравните услуги в определени региони на страната.

На този фон липсата на инфраструктура и оборудване остава на заден план в обществените нагласи. В този контекст възниква основателният въпрос доколко изграждането на нови амбулатории ще постигне реален ефект, ако липсват лекари, които да работят в тях. Практиката до момента показва, че дори при наличие на сериозни стимули от страна на редица общини – включително предоставяне на жилища, финансови бонуси

и други облекчения – интересът от страна на медицинските кадри остава ограничен.

Това е показателно, че проблемът не се изчерпва с материалната база, а се корени в по-дълбоки структурни дефицити: недостатъчен брой медицински кадри, значителна част от които са в напреднала възраст, неравномерното им териториално разпределение, както и липсата на последователни и дългосрочни политики за тяхното задържане и

развитие – фактори, които допълнително задълбочават проблема в дългосрочен план.

Считаме, че ресурс от подобен мащаб би могъл да бъде насочен по-ефективно, ако паралелно или

приоритетно се инвестира в стимулиране на обучението, специализацията и задържането на медицински кадри

в страната. Това включва както финансови механизми, така и създаване на предвидима и устойчива професионална среда, която да мотивира младите лекари да се реализират в България, включително и в по-слабо обезпечените региони.

Българският лекарски съюз подчертава, че устойчивото

развитие на здравеопазването изисква балансиран и реалистичен подход. Без наличието на достатъчно квалифицирани специалисти, дори най-добре изградената инфраструктура рискува да остане неизползвана.

Прави впечатление, че настоящото ръководство на Министерство на

здравеопазването предприема действия по сключване на договорите броени дни преди приключването на своя мандат. Паралелно с това обаче процедурите, свързани с други ключови програми в сектора, бяха рестартирани от самото начало.

В заключение изразяваме надежда, че бъдещите управленски решения ще бъдат съобразени с реалната ситуация

в здравната система и ще адресират приоритетно най-съществените й проблеми. Подобен тип ключови и дългосрочни решения, насочени към преодоляване на действително наболели проблеми, следва да бъдат вземани след задълбочено обсъждане и постигане на консенсус, включително и с тези, чиято дейност е пряко и съществено засегната. Само чрез последователна и дългосрочна политика може да се гарантира реално подобрение в достъпа и качеството на медицинската помощ за българските граждани.“