Лекар: Системното недофинансиране на институциите за психично здраве е една от причините да се лекуват само острите състояния при подобни пациенти
„Това, което разбрах за този случай е, че момичето действително има някакво заболяване – заяви управителят на Центъра за психично здраве – София д-р Емил Грашнов след като психично болна
жена намушка трима души в центъра на София.
– Лекувано е, предписана му е терапия, която най-вероятно е подействала – тя се е почувствала добре и е спряла приема на медикаменти. Докато тези хора не са поставени под запрещение – сами наблюдават приема си на лекарства. В конкретния случай тя живее с близките си – разпознават симптомите на влошаването ѝ и би трябвало те да следят тя да си пие хапчетата. При отказ – би следвало
да я помолят да се види с лекуващия ѝ лекар или психиатър, който ѝ ги е предписал“.
Той подчерта, че „системното недофинансиране на институциите за психично здраве е една от причините да се лекуват само острите състояния при подобни пациенти“.
Според д-р Мария Николова „лечение за подобни случаи има,
но не и в този обхват, в който е редно да бъде“. „Разполагаме с медикаменти, с каквито разполагат всички колеги в Европа. Няма проблем с достъпа от тези лекарства. Но при нашите пациенти,
механичното пиене на хапчета – сутрин, обед и вечер, не е достатъчно.
При тях е нужна подкрепа, обучение как да се справят с болестта, как да разпознават симптомите, за да отидат на психиатър, да се промени нещо в терапията. За това обаче са необходими хора, които да извършват всичките тези функции. Броят на специалистите, независимо дали това са лекари, психолози, медицински сестри, в психиатрията е на санитарния минимум.
Причините за това са много, но основната е липсата на финансов стимул“, категорична е тя.
Медикът посочи пред Нова, че има необходимост от повече места за настаняване, от повече дневни центрове, където пациентите да бъдат в среда, в която някой да се погрижи те да са си изпили лекарствата.
„Много често, когато пациент попадне в остро състояние
– това налага дълъг престой. В кратки срокове – 7 до 10 дни, можем да овладеем една възбуда. Тоест пациентът да не хвърля, да не троши, да не заплашва, да не застрашава себе си с агресивни действия.
Но, ако в този момент той бъде изписан, той не е осъзнат,
за да приема медикаменти и след няколко дни отново ще сме в същата ситуация. Затова е нужно лечението да продължи, докато овладеем психозата или халюцинациите, ако ги има. А това е дълъг период – 30 до 40 дни“.