КЗК предлага 19 мерки за прозрачни и достъпни тарифи

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предложи на правителството пакет от 19 мерки и законодателни предложения в пет направления за подобряване на конкурентната среда в сектор „Храни“.

Целта на мерките е по-прозрачно ценообразуване по веригата на доставки,

по-силна защита на българските производители и потребители, ограничаване на нелоялните търговски практики и достъпни крайни цени.

Сред ключовите предложения са създаването на централен регистър за

проследимост по веригата на доставки, изграждането на национална обсерватория „Храни“ като постоянна публична аналитична инфраструктура на сектора, засилен контрол върху качеството, етикетирането и произхода на храните, нов подход към публичните доставки на храни, както и специални програми за развитие на секторите „Мляко и млечни продукти“ и „Плодове и зеленчуци“.

По отношение на контрола върху прекомерно високи цени в резултат на съвместно господстващо

положение и контрола върху нелоялни търговски практики между производители и търговци, КЗК ще концентрира своята активност и в конкретни образувани производства. При наличие на достатъчно данни за нарушения антимонополният орган ще образува нови производства.

Малката кошница поскъпна с 0,5% през юни

Стойността на малката потребителска кошница е 61,82 евро през юни. Това е ръст с 0,5% спрямо стойността ѝ през май, а на годишна база поскъпването е с близо 9 процента. Данните съобщи вчера Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучения към КНСБ. Тя уточни, че проучването за цените е направено в периода 3-8 юни, малко

преди влизането в сила на инициативата „Кошница с грижа“, ефектът от която предстои да се види.

Иванова е на мнение, че въпреки месечното увеличение от 0,5% домакинствата имат усещане за много по-висока инфлация. Това се дължи основно на вече достигнатите високи ценови нива, както и на ниските доходи.

Според наблюденията в България средно едно домакинство

отделя около 30% от месечния си бюджет само за храна. Така че дори малките увеличения в цените на основни хранителни продукти са осезаеми за голяма част от хората.

Анализът отчита по-значителен ръст при цените на лимоните, картофите,

свинското месо и други основни продукти. Месечно намаление има при краставиците и доматите, но в сравнение с година по-рано те са поскъпнали съответно с 13,3% и 16,1%.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че продължават да се наблюдават сериозни

разлики между цените на едро и дребно. Даде пример, че при краставиците надценките от борсата до магазина варират от около 30% до 150%. „Още по-тревожно е, че цената им на дребно през юни тази година е с 61% по-висока спрямо юни миналата година. Това няма никакво обяснение, освен спекулативно“, категоричен е Димитров.

Той отбеляза, че и доматите са поскъпнали с около 30% на годишна база,

като сезонният фактор не може да бъде използван като оправдание. Според него няма логично обяснение и за по-високата цена на хляба. На годишна база той е поскъпнал с около 11 – 12%, при положение че брашното през този период остава почти на същата цена. Пилешкото месо пък е скочило с 16,3%. „Няма как това да се обясни с цените на електроенергията,

газа или горивата, които не са нараснали с подобни темпове“, посочи Димитров.

От синдиката отново отчетоха регионални различия в цените на продуктите, виждат проблем и при надценката на цените на дребно. Възмутиха се, че търговският марж на продуктите е в диапазон 23,4% – 151,8% на стоките при търговията на дребно, което е чиста спекула. При пакетирани продукти като брашно, ориз и бял боб разликата между борсовата цена

и тази в магазините достига около 60%, въпреки че при тях няма технологични загуби.

Анализът на КНСБ показва още, че България остава страната с най-ниска покупателна способност в ЕС. Минималната работна заплата у нас е 620 евро и позволява закупуването на малката потребителска кошница едва 10 пъти. За сравнение, в Германия тя може да бъде купена близо 36 пъти, а в Нидерландия – над 33 пъти.

Плащаме за храната почти като западняците

България остава страната с най-ниски цени в ЕС, но разстоянието до средноевропейските равнища постепенно се скъсява. След пандемията и особено в периода на високата инфлация след началото

на руската война в Украйна процесът на ценова конвергенция се ускорява,

като през 2025 г. страната вече не е с най-ниското средно ценово равнище. Има и видими различия между отделните групи стоки и услуги – разходите за жилище, общественият транспорт и здравеопазването остават далеч по-евтини от средното за ЕС, докато например храните,

комуникационната електроника и домакинските уреди вече доближават средноевропейските цени.

Средноевропейското ценово равнище е разположено между това на Италия и Франция, а повечето западноевропейски страни, с изключение на Италия, Испания и Португалия, се нареждат над него. Обратно,

с най-ниски средни цени са България и Румъния – 63% и  65% от средноевропейските, 

което означава, че двете страни са с над 1/3 по-ниски от средното равнище за целия ЕС цени. В същото време статистиката отчита, че от началото на годината България и Румъния са с най-високата инфлация в ЕС, което означава, че процесът на ценово сближаване продължава. Равнището вероятно и тази година ще остане най-ниско, но и в двете страни цените на стоките и услугите все повече ще доближават средноевропейските.

След овладяването на високата инфлация от края на 2022 г. и началото на 2023 г.

тенденциите в отделните страни на ЕС се движат в противоположни посоки. В държавите с трайно по-високи цени се наблюдава понижение на относителните ценови равнища, което води до

сближаване със средното за Европа, най-видимо в Дания и Ирландия.

Обратно, при повечето страни с по-ниски цени процесът на конвергенция към средното равнище в ЕС продължава. Това е особено видимо в Полша, където между 2022 и 2025 г. сближаването надхвърля 10 пункта.

На този общ фон България се отличава с относително бърза за региона ценова конвергенция,

почти 5 пункта сближаване към 2025 г. спрямо 2022 г. Все още голямата разлика в ценовите равнища обяснява и на пръв поглед изненадващия факт, че за втора поредна година страната не е на последно място по потребление в ЕС, като изпреварва Унгария, Латвия и Естония и изравнява Словакия.

След пандемията обаче сближаването на България със средноевропейските ценови равнища се

ускорява значително. Докато през предходното десетилетие ценовият индекс оставаше основно в диапазона 49-53% от средното за ЕС – с уточнението, че това не означава липса на инфлация или

непроменени цени,  през 2021 г. той вече надхвърля 55%, а през 2023 г. доближава 60%.

Тази промяна отразява едновременно по-бързия икономически растеж на страната, положителната динамика при доходите на домакинствата и значително по-високата инфлация след началото на руската война в Украйна спрямо големите държави от еврозоната, които имат и по-голяма тежест при формирането на индекса.

Още по-големи контрасти има в разпределението в групата на хранителните стоки, 

които най-често стават обект на сравнения и коментари. Докато при месото средната цена в България е 72% от тази в ЕС, при зърнените храни и хляба – 81%, а зеленчуците ​- 83%, три големи

групи стоки остават значително над средноевропейските равнища и през 2025 г.

Това са маслата и мазнините, при които ценовото равнище достига 142% от средното за ЕС, млякото, млечните продукти и яйцата ​- 126%, както и захарните изделия – 116%. Цените на яйцата и млечните продукти надхвърлят 90% от средноевропейските още в средата на миналото десетилетие, а през 2020 г., в хода на ковид пандемията, вече преминават над средното за ЕС.