Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)
прие секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство, пренос, доставка и дялово разпределение на топлинна енергия в България.
Регулаторът констатира редица проблеми в основните си изводи.
По отношение на пазара на производство на топлинна енергия от КЗК посочва, че основна причина за липсата на конкуренция са икономическите бариери, като например
високият размер на началните инвестиции
и дългият период на тяхната възвращаемост.
„Въпреки че нормативната уредба създава предпоставки за осъществяване
на производство на топлинна енергия от множество субекти,
такива дружества фактически не се наблюдават, с изключение на (…)* в гр. София, предвид което конкуренция между производителите на топлинна енергия на практика не съществува.“
Във връзка с преноса на топлинна енергия са открити проблеми, свързани с присъединяването на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа, и по-конкретно – едностранно налагане от страна на топлофикационните дружества на нелоялни търговски условия
на клиентите и поемането на допълнителни задължения.
Oт заключението на КЗК става ясно, че „се създава предпоставка за топлофикационните дружества да се възползват от пазарното си положение, стремейки се към спестяване на финансови средства, които следва да извършват във връзка с лицензионните си задължения да развиват топлопреносната мрежа“.
По отношение на пазара на доставка на топлинна енергия
Комисията е установила, че предлаганите от топлопреносните предприятия отстъпки и маркетингови стратегии биха могли да представляват конкурентноправен проблем. Така например
фиксирането на пределни цени
за отопляема площ или обем, или за подгрев на 1 м3 гореща вода, може да окаже негативно влияние на свързания пазар на дялово разпределение.
Също така от КЗК изтъкват, че като проблем може да
бъде разглеждано и обстоятелството, че регулираната от КЕВР пределна цена се определя за дълъг период, в който могат да настъпят сериозни изменения в ценообразуващите елементи.
Според регулатора, заплащането на месечните сметки за потребена топлинна енергия за голяма част от потребителите се извършва по прогнозна консумация, което
от една страна създава предпоставки за недоверие към
топлофикационното дружество, а от друга се получават ситуации, в които клиентът се принуждава да кредитира дружеството или обратното.
Относно пазара на дялово разпределение
са установени множество проблеми. Сред тях е липсата на публична информация относно индивидуалните топломери и водомери, с които топлинните счетоводители боравят. Проблематично според КЗК е и задължението за преокомплектоване с нови уреди за дялово разпределение при промяна на топлинен счетоводител.
Друг, констатиран проблем е процедурата за смяна
на топлинен счетоводител, водеща до възможност за разпределяне на доставена топлинна енергия по обем или максимална мощност на отоплителните тела и възможност за демонтаж на такива.
От КЗК отбелязват, че ценообразуването на
пазара на дялово разпределение предполага доказване на разходи пред и договаряне на норма на възвръщаемост с топлофикационното дружество, което се явява конкурент на топлинните счетоводители.
Сред откритите нередности в сектора е фиксирането
на процент на топлинната енергия, която да бъде разпределяна за сградна инсталация, въз основа на решение на собствениците в сграда – етажна собственост.
Последното предполага, че: „При ежемесечно отчитане
топлинният счетоводител може да следи
консумираната топлинна енергия от всяко отоплително тяло или за всеки апартамент, в зависимост от типа сградна инсталация, и да прави проверка дали разпределената енергия може да бъде консумирана при конкретните условия за месеца.
От друга страна, решението на клиентите за фиксиране
на процент следва да обвърже топлинният счетоводител при разпределяне на индивидуалната консумация и енергията за сградна инсталация. Това е възможно да доведе до неточни резултати, а впоследствие и до преизчисляване на индивидуалната консумация и енергията, отдадена от сградна инсталации.“
Освен това при прогнозно разпределение данните
са осреднени за целия отоплителен сезон, съответно проверката дали разпределената енергия може да бъде консумирана от всяко тяло или от всеки апартамент и от сградната инсталация при конкретните условия може да не даде резултат. Поради това, при прогнозно разпределение съществува възможност действително разходената топлинна енергия в сградната инсталация
да надвишава или да е по-малка от фиксираната с решение
на собствениците в СЕС. Вследствие решението на собствениците, топлинният счетоводител би следвало да разпредели фиксирания процент доставена енергия за сградна инсталация на всички собственици в СЕС.
Такова разпределение може да бъде в ущърб
с интересите на потребителите, които не ползват топлинна енергия за отопление, особено в случаите, когато фиксирания процент енергия надвишава действителния разход в сградната инсталация.
Фиксираният процент енергия за разпределение за сградна
инсталация предполага и друг проблем в случаите, когато сградната инсталация е окомплектована с индивидуални топломери.
Във връзка с откроените в сектора проблеми, Комисията за защита на конкуренцията отправила препоръки към компетентните органи, насочени към подобряването на конкурентната среда.