козунак

Традицията повелява козунак да се меси с вода, донесена от най-младата невеста в къщата

По Великденските празници на трапезата има козунаци и боядисани яйца. Историята на козунаците започва преди повече от три столетия.

В различните страни има разнообразни традиции. Някои го замесват в продълговата форма, а други го правят на кравай и поставят отгоре първото червено яйце.

У нас традиционно козунакът се меси от най-възрастната жена в къщата

Казват, че тя трябвало да бъде облечена в най-новите си дрехи. Обичайно за Великден е хубаво да се премените с нова дреха, защото тя е символ на възраждането и новото начало.

Водата, с която се замесва козунака се носи от най-младата девойка или от най-новата невеста. Тя се нарича „мълчана вода“, защото момичето не трябва да говори, докато върви към дома си. Традиционният български козунак се приготвя от бяло брашно, мая, захар, сол, яйца, масло и прясно мляко. Не забравяйте, че козунакът трябва да се чупи, а не да се реже с нож.

Смята се, че още през 17 век френски хлебари са месели козунаци

Тогава те били само за по-заможните хора в градовете заради скъпата захар. Има различни версии за родината на козунака и дали той не е просто една „еволюция“ от обикновените обредни хлябове.

Приготвянето му е сложен ритуал, който започва в четвъртък или петък на изгрев слънце. В България козунакът попада от Румъния, а в Румъния – от Нормандия, Франция. Историята на сладкото тесто има своите корени още в ХV век, а една от легендите гласи, че то е изобретено от един пекар на име Брьош.

И днес във Франция всички сладки, които много приличат по вкус на нашия козунак, се казват брьоши. А истинският превод на думите на Мария Антоанета не е: „Ако няма хляб, яжте пасти“, а „Ако няма хляб, яжте брьош“.

- реклама -