Коя е Мата Хари, която Борисов спомена пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“

В интервю пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ по повод снимките от спалнята му, премиерът Бойко Борисов споменава Мата Хари.

„Погледнете тази дамска чанта: Вътре има достатъчно място, за да съберете малки кюлчета злато и пачки пари. И тогава ми се обажда дамата и казва: „Идваш ли? Чакам те“. Аз й казвам: „Изчакай, все още съм на интервю, идвам след 15 минути“. Охраната има указания да я допусне в къщата ми и сега тя знае, че има 15 минути, през които е необезпокоявана там. След това слага парите и златото в шкафчето ми, излиза и започва да снима с мобилния си телефон и отново идва в спалнята ми. Като Мата Хари“.

В исторически план Мата Хари се превръща в легенда със световна известност, а името ѝ става нарицателно за интриги, чувственост и шпионаж.

Истинското й име е Маргарета Гертруда Зеле, родена на 7 август 1876 година в Леуварден (Нидерландия). Още от ранно детство Маргарета се отличава от останалите деца с тъмната си коса и тъмните си очи, тя е висока и изключително артистична. Семейните трагедии започват, когато Маргарета е 13-годишна. Баща ѝ Адам банкрутира и семейството се премества в малка къща в беден район. Главата на семейството заминава да търси работа в Амстердам и оставя майката Анти да се грижи сама за 4-те им деца. Това се оказва непосилна за нея задача, тя се разболява и умира, когато Маргарета Гертруда Зеле е на 15 години. За кратко време след смъртта на майка си е принудена да живее с дядо си.

На 18 години Маргарет се омъжва по обява във вестник за 38-годишния офицер Рудолф Маклеод.

Имат 2 деца – момче и момиче. Момчето умира двегодишно вследствие от отравяне. И 2-те деца са натровени (остава неясно от кого, има съмнение за гувернантка), но момичето оживява и успява да се възстанови. Маргарета изпада в депресия, следва развод, а след него дъщеря й остава да живее с баща си.

Маргарета се омъжва повторно – този път за Теодор Уотсън. Имат дъщеря Флора, която умира от непозната болест. И вторият брак завършва с развод.

По това време, след серия жестоки удари на съдбата, Маргарета започва да се превръща в Мата Хари.

През 1905 година Маргарет дебютира на сцената в Париж под псевдонима Мата Хари. На индонезийски и малайски език това означава „слънце“. Така се ражда легендата Мата Хари, която издига стриптийза до ранга на изкуство и завладява публиката с необикновения си стил и екзотичност. Има гастроли в Монако, Испания, Германия и други европейски страни. По това време също така има връзка с много високопоставени и влиятелни военни и политически личности и получава скъпи подаръци от тях. Кариерата ѝ на танцьорка продължава 7 години.

Начинът на вербуването на Мата Хари остава загадка.

Някои историци считат, че тя завършва германска разузнавателна школа в Антверпен в Белгия, но няма официални документи, които да го потвърдят.

Считана е за двоен агент, като според някои източници е лавирала между французите и германците. Други изследователи посочват, че вината й е силно преувеличена и че Франция, губейки войната, се нуждае от изкупителна жертва.

Тъй като Нидерландия остава неутрална по време на войната, Мата Хари като нидерландка може свободно да се придвижва между Франция и Нидерландия и пътят й минава през Испания и Великобритания. Следят я известно време и за да потвърдят опасенията си, французите я изпращат на мисия в Мадрид, като по време на престоя й прихващат военно съобщение от германското посолство в Мадрид до Берлин, в което се говори за френски агент H-21. На 13 февруари 1917 г. в Париж френското контраразузнаване прави претърсване в хотелската й стая и макар да не намира убедителни доказателства, я арестува и обвинява, че работи за германците.

Присъдата е смърт чрез разстрел. През цялото време Мата Хари поддържа тезата, че е невинна и че е изпълнявала единствено заповедите на френското контраразузнаване. По време на един от разпитите холандката споделя, че веднъж немски дипломат й е предложил 20 000 франка, за да му предаде информация от френска страна. Но тя категорично отказала.

Разстреляна е в ранната утрин на 15 октомври 1917 година. Тъй като никой от нейните роднини не идва да прибере тялото й, то е оставено за медицински изследвания, като главата е балсамирана и пазена в Музея по анатомия в Париж. През 2000 г. обаче откриват, че главата липсва и че е възможно да е изчезнала още през 1954 г., когато музеят се мести на ново място. Има документи от 1918 г., които сочат, че музеят е получил и нейните останки, но те също не могат да бъдат открити.

източник: Wikipedia

- реклама -