Конституционната комисия ще работи като Светия синод

Конституционната комисия ще работи като Светия синод.“Защо се налагат тези изменения? Защото през годините е имало превратно тълкуване.

Махалото е отишло много

в едната крайност, а сега е в другата крайност. Трябва да спрем махалото по средата, за да го успокоим, но това няма да стане със заемане на крайни позиции.“

Подобен призив от председателя

на комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков беше отправен в началото на заседанието й в петък. На него бяха обсъдени идеите за промени в основния закон, свързани с правомощията на главния прокурор.

Чолаков заяви в началото също,

че „на фона на всички емоционални неща, които се случват в държавата, тази комисия по тази тема трябва да даде пример за отговорно държавно поведение“, пише „Дневник“.

От заседанието се разбра, че следващите

поредни срещи на комисия са разделени по теми. Предстоят съдебният съвет и инспекторатът към него. Като след края на обсъжданията Министерството на правосъдието ще подготви общо становище. Председателят Чолаков призова и

министъра на правосъдието Атанас Славов,

който беше на заседанието, да се започне и паралелна работа по промени в Закона за съдебната власт, за да е известно как ще се отрази приетото. „Народът ще бъде още по-разочарован, ако обещаваме

да стане тук Аркадия, а не става“, заяви Чолаков.

От заседанието се разбра, че вносителите от ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ са обърнали внимание на критиките срещу текстовете и ще се вслушат в някои от тях.

„Светият синод първо обсъжда,

после гласува, после, след като преспят и обмислят предложенията, членовете му гласуват пак и нищо не е прието, докато не е гласувано два пъти.“ Това обяви председателят на комисията и предложи

комисията да работи по същия начин.

Той предположи, че съдействието на институциите и експертите може да стигне до консолидиран документ, с който наистина да бъде постигната целта на конституционната промяна, без да събаряме държавата“, каза Чолаков, който и друг път е използвал тази метафора.

В началото на октомври парламентът

разгледа на първо четене предложените поправки в основния закон, внесени в края на юли с подписите на 166 депутати (от ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС).

След осемчасовите дебати 161

народни представители гласуваха „за“ промените, а 57 бяха против. Предложението не събра три четвърти от гласовете и не беше прието, но понеже получава повече от две трети на първо гласуване, проектът може да бъде предложен отново не по-рано от два месеца, считано от 6 октомври, т.е. след 6 декември.

Проектът най-общо предвижда:

  • разделянето на съдебния съвет на съвет за прокурори и съвет за съдии, като се премахва пленумът; разпределението на парламентарната и магистратската квота в двата съвета ще е с различно съотношение;

  • главният прокурор и председателите на върховните съдилища ще имат по-кратки мандати;

  • ще има различен начин на сформиране на служебните правителства.

Текстовете бяха силно разкритикувани от представители на неправителствени организации, както и от Венецианската комисия, която обяви проекта за немотивиран, както и че

не е бил подложен на обществено обсъждане.

Основният акцент в дебата беше върху това дали в текста да остане идеята методическото ръководство да се осъществява не от главния прокурор, а от прокурорския съвет.

„Част от критиките ме накараха

да размисля, че може би някои решения не са удачни“, заяви бившият министър на правосъдието Надежда Йорданова от „Продължаваме промяната – Демократична България“. Тя и Екатерина Захариева, също бивш министър на правосъдието от ГЕРБ, се обявиха

срещу феодализация на окръжните прокуратури.

От думите на Захариева се разбра, че те са готови да отстъпят от текста, вкаран в последния момент преди внасянето на проекта, който предвижда главният прокурор и председателите на върховните съдилища да имат право на два мандата от по пет години.

Заместник-председателят на Върховния касационен съд

Лада Паунова, както и други участници в заседанието се обединиха около тезата да се запази възможността прокурорът да иска отмяна на незаконосъобразни административни актове. „Това правомощие е сезиращо по същността си, а съдът има компетентността да прецени дали са налице основанията за отмяна“, заяви Паунова.

- реклама -