Конституционната комисия реши: Депутат може да бъде лице и с двойно гражданство

Комисията по конституционни въпроси започна разглеждането и гласуването на промените в основния закон на второ четене. Народните представители приеха изменения, с които позволиха народен представител да може да бъде избран, ако има двойно гражданство.

Народните представители приеха изменението за двойното гражданство за депутат, което гласи: „За народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната”.

Преди това обаче не липсваше и дебат. В заседанието участваха водещи юристи, преподаватели и бивши членове на Конституционния съд, които изразиха своите възражения и неясноти по предложените промени.

 

Намеренията на ГЕРБ-ПП-ДБ и ДПС са това да стане преди Коледните празници.

Основните промени предвиждат съдебна реформа, ограничаване на президента при съставянето на служебно правителство и отпадане на забраната министри и депутати да нямат двойно гражданство.

Една от най-спорните поправки е свързана с фигурата на президента и служебните правителства.

След като през последните години Румен Радев на няколко пъти състави свои кабинети,

сега се предлага при липсата на редовно правителство да се избира служебен министър-председател

между председателя на Народното събрание, управителя на Българската народна банка или председателя на КС,

а по предложение на кандидат-премиера ще бъде сформиран и самият служебен кабинет.

В проекта е заложено редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган.

Осем членове следва да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Според проекта, ВСС се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие — от председателя на ВАС, пише Дарик.
Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната обществена квота, като целта е да се засили общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира нейната независимост, но и отчетност, както и да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез намаляване влиянието на главния прокурор.

В законопроекта е записано Прокурорският съвет да бъде от десет членове, от които шестима са избирани от Народното събрание; двама – пряко от прокурорите, един – от следователите, и един – от главния прокурор, като член по право.

Предлага се функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор.

Въвежда се и елемент на децентрализация на прокуратурата.

Предвижда се и уреждането на индивидуална конституционна жалба, така че всеки един български гражданин при определени условия да има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Конституцията.

- реклама -