Консенус между синдикати и работодатели – най-добрият вариант за определяне на МРЗ
Най-добрият вариант за определяне на минималната работна заплата е да има консенсус между синдикати и работодатели. Това заяви министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов по повод МРЗ от 1077 лв. от 1 януари 2025 г.
По негови думи обаче те са на диаметрално противоположни мнения.
Той отбеляза, че има и директива на ЕС за транспониране, за да може МРЗ да е адекватна. Процесът обаче не вървял по най-добрия начин.
Иванов посочи, че МРЗ е нормативно определена с промените от Народното събрание.
„В Кодекса на труда е записано, че е 50% от брутната средна работна заплата. Върви обсъждането и ще бъде внесена в Тристранен съвет и разгледана от МС. МРЗ е важно нещо и е единственият инструмент на правителството да влияе върху доходите на гражданите“, обясни той.
Иванов категорично не приема обвиненията, че държавата е абдикирала.
„Лесно е държавата да транспонира директивата на ЕС, да напише едни текстове и те да се гласуват от Народното събрание, но считаме и моето лично мнение е, че трябва да стане в консенсус със синдикати и работодатели, за да може социалният диалог,
който е най-важното в тази директива, да е на първо място, а не самият размер на МРЗ“, коментира той.
Според него чл. 244 от Кодекса на труда за автоматичния режим на покачване на МРЗ не е най-добрият. Причината е, че при него не може да се приложи напълно директивата.
„Има четири основни неща – общо равнище, издръжката за живот,
покупателната способност и развитието на националната производителност. Като се заложат като критерии, ще доведе до един размер, а ако е 50% от средната работна заплата (СРЗ), е цел“, заяви министърът.
Относно социалните плащания, които през 2025 г. ще са със 760 млн. лв.
повече от настоящата година, той посочи, че в бюджета са заложени 3,620 млрд. за следващата година. Министърът посочи, че СРЗ за второто тримесечие на 2024 г. е 2296 лв., за различните райони е различна, а най-висока е в София и това според него е разбираемо.
„В София тя е съизмерима с развити държави в ЕС“, отбеляза Иванов.
Той потвърди, че увеличението на пенсиите през 2025 г. ще е по-ниско от тазгодишното, „защото инфлацията намалява“.
Относно трите стълба на пенсионната система у нас министърът бе категоричен, че това е най-добрият модел.
„Няма идеални варианти, затова се прави анализ, привлекли сме синдикатите и научни работници. Излезе докладът на НОИ и там ще се видят повечето моменти за дефицит е в системата,
за да се оправят, но не трябва да се мисли за смяна на модела“, коментира той.
За ниските пенсии от частен пенсионен фонд (ЧПФ) той поясни, че в момента това е така, защото в ЧПФ първите лица са внасяли осигуровки едва 20 години.
„В момента, в който през 2037 г. се изпълни и 40 години внасят в ЧПФ,
едва тогава ще можем да дадем точна оценка и тогава всъщност ще се получи втора пенсия. За съжаление в момента лицата, които се пенсионират, тяхното участие в
ЧПФ е прекалено кратко и затова не се получава този ефект, който всички очакваме“, обясни Иванов.
Той посочи, че не се обсъжда вариант за 70 години пенсионна възраст, имало няколко държави с предложение 67 години, но в България за всички ще бъде 65-годишна възраст до 2037 г.