„Конниците на Апокалипсиса са тръгнали“: Защо Медведев смени тона

„Ненавиждам ги. Това са копелета и дегенерати“,

написа във вторник в своя канал в „Телеграм“ 56-годишният Медведев, който беше президент от 2008 г. до 2012 г. и премиер от 2012 г. до 2020 г. „Те искат нашата смърт, смъртта на Русия. Но докато съм жив, ще направя всичко, за да изчезнат“, добави заместник-председателят на влиятелния Съвет за сигурност на Русия, без да уточнява точно кого има предвид – украинците, американците или в по-общ план Запада.

Това послание порази дори онези, които станаха свидетели на войнствената еволюция на неговата реторика през последните седмици.

„Медведев заплашва украинското население с унищожение“ написа в Туитър бившият шведски външен министър Карл Билд.

На 12 май Дмитрий Медведев каза в същия канал, че въоръжавайки Украйна, западните страни подклаждат опосредстван (прокси) конфликт,

„който рискува да прерасне в ядрена война от голям мащаб“. На 30 май той заплаши с ответни мерки срещу западните „центрове за вземане на решения“ в случай на украински удари по руска територия с американски ракети.

„Конниците на Апокалипсиса са тръгнали и ние можем единствено да се уповаваме на Бога„,

каза той в неотдавнашно интервю за катарската телевизия „Ал Джазира“.

Според Бен Ноубъл, преподавател по руска политика в Юнивърсити колидж в Лондон, „Дмитрий Медведев очевидно се опитва да докаже състоятелността на твърденията си и своята лоялност в една система, която е станала „по-ястребова“ и по-малко толерантна към нюансите“.

Приемник на Путин?

Роден също като Владимир Путин в Ленинград (днес Санкт-Петербург), Медведев изгради цялата си кариера в сянката на своя ментор. Юрист по образование, смятан за един от водачите на „либералното“ крило на путинизма, той обаче бе маргинализиран от възхода на влиянието на

съперническия клан на т.нар. „силовици“ (военни и служители на службите за сигурност).

В началото на 90-те години на миналия век Медведев влезе в комитета по външни връзки на градската управа на Санкт-Петербург,

ръководен от Путин, който го прехвърли в Москва през 1999 г.

Избран за държавен глава през 2000 г. Владимир Путин го назначи скоро за ръководител на президентската администрация, а по-късно през 2005 г. и за вицепремиер.

Дмитрий Медведев беше избран за президент през 2008 г., тъй като Путин не можеше да се кандидатира за президент за повече от два последователни мандата.

В рамките на това, което ще стане известно като обикновено „разместване“ обаче Владимир Путин и неговия премиер отново си размениха ролите през 2012 г.

Като президент Дмитрий Медведев афишира близостта си с американския си колега Барак Обама през 2010 г., и желанието си за рестартиране на отношенията със САЩ.

Този почитател на рока и голям фен на американската група „Линкин Парк“ култивираше имидж на умерен политик,

на когото по време на визита в Силициевата долина основателят на „Епъл“ Стив Джобс подари айфон и

му откри акаунт в Туитър в централата на компанията.

В международната политика това сближаване се изрази в обикновено гласуване с „въздържал се“, вместо вето, от страна на Русия, за резолюция за Либия в Съвета за сигурност на ООН през 2011 г.

Това решение, позволило на НАТО да предприеме военна интервенция, която доведе до свалянето на Кадафи,

предизвика порицанието на Владимир Путин – рядък случай на дисонанс във функционирането на „тандема“.

През 2012 г. Медведев просто се отказа да се кандидатира за президент в полза на Путин,

който се завърна в Кремъл и на свой ред направи бившия президент свой министър-председател.

Сегашното втвърдяване на тона от Медведев отразява възприемането на подобен курс от други руски ръководители

като секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев и председателя на долната камара на руския парламент Вячеслав Володин – и двамата споменавани като възможни приемници на Владимир Путин.

Може ли Медведев също да се позиционира сред кандидатите за приемник, предвид нарастването на слуховете за здравословното състояние на стопанина на Кремъл?

Шансовете му са слаби при липса на подкрепа по-специално от службите за сигурност,

но „е възможно той да се опита да ги повиши със сегашните си радикални изказвания“, смята Бен Ноубъл.

- реклама -
error: Съдържанието е защитено