Синдикатите не са напълно съгласни с решението на парламента минималната работна заплата да е 50% от средната.
Една от причините е, че това решение ще е валидно от 2024 г., което е основната критика.
Другата причина е, че се фиксира това съотношение и не дава възможност на синдикатите и бизнеса да договарят помежду си заплата за издръжка и всички други индикатори, които са в директивата,
които се добавят към този минимум, за да даде една реална минимална заплата, която да позволява хората да си посрещат основните нужди.
Това каза пред БНТ Любослав Костов от КНСБ.
Ако трябва да влезе това решение в сила сега, минималната работна заплата ще е около 900 лв., ако влезе от догодина – най-вероятно ще е от около 970-1000 лв.
Ако средната работна заплата падне всичките тримесечия, няма да се намали минималната работна заплата, спрямо нивото, което е стигнало предходната, уточни Костов.
Бизнесът ще сезира ЕК заради новата формула на минималната заплата
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заедно с други работодателски организации ще оспори пред Европейската комисия и Международната организация на труда (МОТ) приетата в сряда нова формула на минималната работна заплата (МРЗ). Това съобщи в четвъртък във Варна председателят на АИКБ Васил Велев.
Решението МРЗ да бъде 50% от средната брутна заплата в страната от 2024 г. е грешка, то противоречи на Конвенцията на МОТ и на Европейската директива за адекватни минимални възнаграждение, посочи Велев.
По думите му с това гласуване парламентът всъщност е иззел функциите на Тристранния съвет, както и на Министерския съвет.
В момента МРЗ е 780 лв., а средната брутна заплата за страната за третото тримесечие на 2022 г. е 1743 лв.
„При неспиращата предизборна кампания през последните години и липсата на лидерство се стига до такива грешни решения, а това е вредно за страната и за хората“, посочи Велев. Според него решението ще доведе до това, че в някои икономически сектори всички ще вземат равни възнаграждения, независимо от приноса си.
В Европа съотношението между минималната и средната заплата е 43%, а в САЩ и Китай е значително по-ниско, допълни председателят на АИКБ. Според него проблем е и това, че при фиксирането на съотношението у нас парламентът не е взел предвид нито, че се начислява процент за прослужено време, нито голямата диференциация в заплатите по икономически сектори и по територии. В отделните сектори разликата в средните заплати достига четири пъти, каза още Велев. Според него правилното решение би било минималната заплата да бъде различна в различните икономически сфери, като се договаря от социалните партньори.
Безпрецедентно е Народно събрание да определя размер на минималната работна заплата, допълни Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ. Според нея решението крие опасност да се усили инфлационната спирала. Има риск да се засили и натискът върху социалната система, защото там има много помощи, обвързани с МРЗ, допълни още Ангелова.
Зареждане ...