Колко ще получим от втората пенсия? Експертите изчислиха

Колко ще получим от втората пенсия? Експертите изчислиха – пожизнените втори пенсии по 82 лв. Средният размер на отпуснатите вече втори пенсии без допълнителни условия е 81,66 лв.

Близо девет от всеки десет души, които вече са излезли в пенсия и получават пари от частен универсален пенсионен фонд, нямат достатъчно пари за пожизнена пенсия, стана ясно от данни на Комисията за финансов надзор към края на юни, които бяха представени на форума. Към 30 юни само 1695 души получават пожизнени пенсии, а 14 401 души взимат парите си на разсрочено плащане, защото натрупаните в частните фондове средства на стигат за пожизнени пенсии.

Любопитно е какъв е размерът на изплащаните пенсии. Пожизнените пенсии без допълнителни условия са в размер средно на 81,66 лв. Пожизнените пенсии с период на гарантирано плащане са още по-ниски – средно 71 лв. Те са по-ниски, защото за определен период от време, между 2 и 10 години, плащането им е гарантирано и, ако пенсионерът почине, сумите ще бъдат получени от наследниците. Най-голям е размерът на изплащаните пожизнени пенсии с разсрочено изплащане. При тях в началото изплащат фиксирани суми до навършване на определена възраст, а след това преминават в пожизнени пенсии, като също има частично наследяване. Средният размер на изплащаните такива пенсии към края на юни е 254,33 лв. Но такива пенсии хората ще взимат само през първите години в периода на разсрочено плащане, а след това пожизнените им пенсии ще бъдат по-ниски.

Хората, които получават парите си на разсрочено плащане, взимат средно по около 400 лв. на месец, показват данните на КФН. Хората предпочитат да вземат парите си бързо, а не дълго във времето, за да се бъдат обезценени от високата инфлация.

Димитър Манолов, президент на КТ “Подкрепа”: Вноските във фондове без такса

Необходимо е премахването на входящата такса за вноски в пенсионните фондове, която събират срещу нулевата услуга. Трябва да се коригира начинът, по който се изчислява доходността на частните пенсионни фондове, защото в момента не се приспада инфлацията, което заблуждава хората. Системата трябва да се пренареди, така че да започне да работи за тези, които внасят средства във фондовете, а не за хората, които управляват фондовете. Ако сложим таван на държавното участие в бюджета на държавното обществено осигуряване, алтернативата е да увеличим вноските.

Десислава Стоянова, зам.-министърът на труда и социалната политика: Изоставаме спрямо другите страни от ЕС

Пенсиите имат съществено значение за жизнения стандарт на една голяма група хора и тези плащания от ДОО за някои от тях са основен източник на доход за преживяване. В програмата на правителството тази тема е една от ключовите за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г. Надявам се с общи усилия, с подобни форуми да анализираме състоянието на пенсионното осигуряване и да набележим мерки за решение на съществуващите проблеми. Независимо от осъвременяването на пенсиите ежегодно по швейцарското правило, те отново изостават в сравнение с тези в страните-членки от ЕС. Това увеличава риска от бедност сред пенсионерите.

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет: Покупка на жилище, вместо вноски за пенсия

Последните три години е налице политически риск за пенсионния фонд и това се отразява и върху стабилността на пенсионната система. Тенденциите и в България, и в Европа, предполагат два подхода. Единият е затягане на системата и акцентиране върху първия стълб, като плавно отидем към промяна на системата от осигурителна към финансирана от данъци. Другият вариант е повишаване на доходите и увеличаване на приходите при задържане на разходите. Необходимо е вкарване на допълнителна гъвкавост в системата. Тристълбовата система беше направена, за да не носи цялата отговорност първият стълб. Добре е да се погледнат различните системи и практики в света. Например, в Австралия всеки е задължен да се осигурява, но не задължително в пенсионен стълб, може да направите инвестиция в жилище, от което да се издържа като получава наеми или да продаде.

Само участието на младежите на пазара на труда е ресурс за увеличаване на заетостта. Продължителността на живота в България е по-малка отколкото в другите страни от ЕС и ресурсът на хората над 65 години, които могат да работят, е малък.

Няма как да се прави политика на база на формули за минимална заплата и максимален осигурителен доход. Формулата минималната заплата да е 50% от средната е проциклична, защото с увеличението минималната се вдига и средната заплата, която пък участва във формулата за определяне на минималната.

Пламен Димитров, президент на КНСБ: Къде е данъкът върху капитала

В пенсионната система и особено в първия стълб имаме важния принцип за адекватност. Привеждането на минималната пенсия близко до прага на бедност не е популизъм – това е елемент от солидарността на системата, на първия стълб. Не би трябвало да се поставя под съмнение привеждането на минималната пенсия в размер на адекватност. Това е част от съгласието за пенсионния модел. Минималната пенсия се дава за стаж и възраст, несправедлива е тя да не покрива линията на бедност.

Второ, тук се каза как се финансират нещата. Да, за заетостта нека се увеличава колкото може, но съм песимист, че има големи резерви пазарът. Недекларираната заетост е големият резерв. Нови данъци, да! Необходимо е преструктуриране на данъчната система, така че да стане по-модерна. Къде е, например, данъкът върху финансовите транзакции? Дигитални данъци, данък върху имущество, капитал и др., които могат да заместят данъка върху труда в някаква степен.

Максималният осигурителен доход беше 10 минимални заплати. Няма как да го възстановим на това ниво, но защо да отричаме обвързването с формули? Това дава сигурност и изземва от политиците възможността да взимат популистки решения. Осигурителните вноските между работодател и работник в никакъв случай 50:50! 60:40 е постигнатото съгласие и няма начин то да бъде променено.

Ако се увеличават вноските за втория стълб, това да не е за сметка на първия.

Цветан Симеонов, председател на БТПП: Равни осигурителни вноски от работник и работодател

За минималната работна заплата и максималния осигурителен доход трябва да има механизъм за определянето им и социалните партньори да имат думата по въпроса. Делът на осигурителните вноски между работник и работодател трябва да се изравнят (бел. ред. в момента плащането на осигуровките е разпределено между работодател и работник в съотношение 60:40). За работата след пенсионна възраст наблюдаваме две тенденции – тези, които са по-неквалифицирани, бързат да се пенсионират, а хората с по-висока квалификация продължават да работят и след пенсиониране. Таванът на пенсиите трябва да расте, а не да бъде здържан. Необходимо е стимулиране на третия стълб – 60 лв. са смешни (бел. ред. законът дава право на фирмите да дават до 60 лв. на месец на служителите си за доброволно пенсионно осигуряване, като върху тези пари не дължат данъци). Да се увеличат признатите разходи и ще постъпват повече средства в третия стълб.

Увеличаването на пенсионната възраст го направихме плавно и се вижда, че това работи добре. Вижте какво стана във Франция, например, заради резкия скок на пенсионната възраст. Трябва всички промени да ги правим така – плавно. В страна като нашата, която има добра система на данъчно облагане, най-грешната стъпка би била да се тръгне към увеличаване на данъците или въвеждане на нови.

- реклама -