КНСБ приветства обявеното от Европейската комисия начало на консултации със социалните партньори за въвеждане на минимална работна заплата в ЕС.
„Конфедерацията продължава да настоява за приемане на Рамкова директива за минималната работна заплата, която да предложи общи правила и критерии, съблюдавани от националните правителства и социалните партньори с цел ускоряване на конвергенцията и прекратяване на социалния дъмпинг“, съобщиха от КНСБ.
Предложението на КНСБ за това вече бе направено на конгреса на ЕКП във Виена през месец май миналата година, а през есента бе изпратена и позиция за определяне на механизъм за справедливо възнаграждение на работниците до ЕКП и ЕК.
Според нас трите процеса – нарастване на минималната работна заплата, повишаване ефективността на секторното колективно договаряне и възходящата конвергенция на заплатите, трябва да вървят успоредно, в единство и те да бъдат стимулирани през съответните правни механизми.
Директивата трябва да бъде насочена към решаване на проблема с ниските нива на минимална работна заплата в голяма част от новите страни-членки (България – 286 евро, Румъния – 319 евро, Литва и Латвия – 380 евро, Унгария – 444 евро, Хърватия – 463 евро, Чехия – 477 евро, Словакия – 480 евро, Естония – 500 евро и Полша – 503 евро).
В този смисъл, не би трябвало да произтичат задължения за страна – членка на ЕС, чиито нива на МРЗ отговарят на въведените принципи и гарантират издръжката на живота. Следователно директивата ще бъде насочена към страни с относително ниски нива на МРЗ, каквато е България. Освен това тя трябва да потвърждава автономността на социалните партньори и техния избор на механизъм за определяне на минимално възнаграждение.
Според КНСБ приемливият вариант в краткосрочен план е достигане на съотношение 50% от СРЗ за страната.
Въз основа на това КНСБ предлага:
1) Да се мотивира по подходящ начин необходимостта от подобна директива като се адресират настоящите проблеми на конвергенцията по отношение на минималните заплати в ЕС;
2) Определяне на реалистична общоевропейска цел за определено ниво на МРЗ в дългосрочен период;
3) Дефиниране на понятието cost of living и предлагане на общ европейски подход за измерване на неговата стойност;
4) Достигане на цел от 60% покритие с КТД в дългосрочен период;
5) Тези показатели трябва да станат част и от специфичните за всяка страна препоръки в рамките на Европейския семестър;
6) Социалните партньори да имат решаваща, а не само консултативна роля при определянето на МРЗ;
7) Ускорено нарастване на МРЗ, с оглед достигане на 50% от средната работна заплата за страната;
8) Размерът на МРЗ постепенно да бъде ориентиран към необходимите средства за издръжка на живота;
9) МРЗ за страната да бъде надграждана с МРЗ по икономически дейности и професионално-квалификационни групи и след преговори с работодателските организации;
10) МРЗ за страната да важи за всички категории работници и за всички (традиционни и нетрадиционни форми на заетост).
КНСБ приветства факта, че ЕК официално признава наличието на значителни проблеми в доходното неравенството и реалната конвергенция между отделните страни-членки на ЕС. В същото време отбелязват недостатък на документа за консултация на ЕК – не се споменава нищо за правния инструмент, който следва да се заложи, с оглед постигането на иначе амбициозно заложените цели.
