работодатели, работници, служители кадри заплати държавни служители принципи наредба

КНСБ настоява за директива за минималната работна заплата

КНСБ приветства обявеното от Европейската комисия начало на консултации със социалните партньори за въвеждане на минимална работна заплата в ЕС.

„Конфедерацията продължава да настоява за приемане на Рамкова директива за минималната работна заплата, която да предложи общи правила и критерии, съблюдавани от националните правителства и социалните партньори с цел ускоряване на конвергенцията и прекратяване на социалния дъмпинг“, съобщиха от КНСБ.

Предложението на КНСБ за това вече бе направено на конгреса на ЕКП във Виена през месец май миналата година, а през есента бе изпратена и позиция за определяне на механизъм за справедливо възнаграждение на работниците до ЕКП и ЕК.

Според нас трите процеса – нарастване на минималната работна заплата, повишаване ефективността на секторното колективно договаряне и възходящата конвергенция на заплатите, трябва да вървят успоредно, в единство и те да бъдат стимулирани през съответните правни механизми.

Директивата трябва да бъде насочена към решаване на проблема с ниските нива на минимална работна заплата в голяма част от новите страни-членки (България – 286 евро, Румъния – 319 евро, Литва и Латвия – 380 евро, Унгария – 444 евро, Хърватия – 463 евро, Чехия – 477 евро, Словакия – 480 евро, Естония – 500 евро и Полша – 503 евро).

В този смисъл, не би трябвало да произтичат задължения за страна – членка на ЕС, чиито нива на МРЗ отговарят на въведените принципи и гарантират издръжката на живота. Следователно директивата ще бъде насочена към страни с относително ниски нива на МРЗ, каквато е България. Освен това тя трябва да потвърждава автономността на социалните партньори и техния избор на механизъм за определяне на минимално възнаграждение.

Според КНСБ приемливият вариант в краткосрочен план е достигане на съотношение 50% от СРЗ за страната.

Въз основа на това КНСБ предлага:

1) Да се мотивира по подходящ начин необходимостта от подобна директива като се адресират настоящите проблеми на конвергенцията по отношение на минималните заплати в ЕС;

2) Определяне на реалистична общоевропейска цел за определено ниво на МРЗ в дългосрочен период;

3) Дефиниране на понятието cost of living и предлагане на общ европейски подход за измерване на неговата стойност;

4) Достигане на цел от 60% покритие с КТД в дългосрочен период;

5) Тези показатели трябва да станат част и от специфичните за всяка страна препоръки в рамките на Европейския семестър;

6) Социалните партньори да имат решаваща, а не само консултативна роля при определянето на МРЗ;

7) Ускорено нарастване на МРЗ, с оглед достигане на 50% от средната работна заплата за страната;

8) Размерът на МРЗ постепенно да бъде ориентиран към необходимите средства за издръжка на живота;

9) МРЗ за страната да бъде надграждана с МРЗ по икономически дейности и професионално-квалификационни групи и след преговори с работодателските организации;

10) МРЗ за страната да важи за всички категории работници и за всички (традиционни и нетрадиционни форми на заетост).

КНСБ приветства факта, че ЕК официално признава наличието на значителни проблеми в доходното неравенството и реалната конвергенция между отделните страни-членки на ЕС. В същото време отбелязват недостатък на документа за консултация на ЕК – не се споменава нищо за правния инструмент, който следва да се заложи, с оглед постигането на иначе амбициозно заложените цели.

- реклама -