КНСБ Пламен Димитров заплати

КНСБ иска до 2022 година средната работна заплата да стане 1000 евро, а минималната – 450 евро

КНСБ настоява в края на 2022 г. средната работна заплата в България да стане 1000 евро, а минималната – 450 евро.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров, който представи основните изводи от Четвъртия годишен доклад на КНСБ за резултатите от колективното договаряне на работните заплати през 2018 година.

Докладът сочи, че средното договорено повишаване на доходите е около 10 процента. Масово, договореното повишение на заплащането е с от 5 до 10 на сто, като в предприятия от частния сектор се наблюдава ръст на заплатите над 10 на сто. Поставената от КНСБ цел от 12 на сто често е надвишавана. Съществено са надградени и разширени целите за ръст на доходите в бюджетната сфера. Общото покритие на наетите с колективно трудово договаряне е около 30 на сто, или 687 хил. души, като от КНСБ настояват да стане 60 процента до пет години, както на национално, така и на европейско ниво, тъй като заплатите на хората в предприятия, в които има колективни трудови договори, са с 12 процента по-високи.

Най-високи са заплатите в IT сектора, въздушния транспорт, производството на кокс, застраховането, централните офиси, добива на метални руди, рекламите и проучването на пазари, финансовите услуги, далекосъобщенията.

Сред най-нископлатените дейности са медико-социалните грижи, социалната работа без настаняване, производството на дървен материал, ветеринарномедицинската дейност, производството на облекло, охраната, ресторантьорството и др.

Средната работна заплата по предварителни данни за 2018 г. достигна 1135 лв., което е номинален ръст от 9.4 на сто и реално покачване с 6.4 на сто. В промишлеността от общо 29 отрасъла 17 имат равнище на заплащане над средната работна заплата за страната, а 13 са с номинален ръст над средния за страната.

Обхватът на броя на наетите на минимална заплата продължава да нараства. В края на декември 2018 г. достига 442 392 души и представлява 19.3 на сто от всички наети, при 16.6 процента през 2017 г., пише в доклада. Драстично увеличение на наетите на минимална заплата в сравнение с декември 2017 г. се отчита в „Транспорт, складиране и пощи“ – почти 2,2 пъти, със 72.3 на сто – във „Финансови и застрахователни дейности“, със 62.7 на сто – в „Създаване и разпространение на информация“.

Работната заплата продължава да бъде основният източник на доход в домакинските бюджети.

През 2018 г. доходът от работна заплата на едно лице от домакинство достигна 3336 лв., което представлява ръст спрямо предходната година от 9.8 на сто. Това е най-високият номинален ръст от последните пет години. Относителният дял на дохода от този източник в общия доход на домакинствата също нараства и през 2018 г. достига 55.5 на сто, което е с 1.1 процентни пункта повече от 2017 г., пише в доклада.
Проблемът със силната регионална диференциация в заетостта и заплащането на труда остава нерешен, констатират от КНСБ.

Проблемът се обуславя от липсата на инвестиции, ниския размер на трудовите възнаграждения и големия обхват на нископлатени работници в някои от областите. През 2018 г. такива се очертават: Видин (746 лв.), Благоевград (750 лв.), Кюстендил (785 лв.), Силистра (790 лв.). Разликата в брутните заплати е около 2.1 пъти между София (1536 лв.) и Видин (746 лв.).

Темповете на нарастване на средната работна заплата по области варират от 4.9 на сто за Добрич до 14.4 на сто – за Ловеч и Ямбол.

Прави впечатление, че в столицата ръстът е под средния за страната (7.2 на сто), а в останалите области с размер на СРЗ над 1000 лв. ръстът е около и над средния за страната – Враца (10.9 на сто), Варна (9.6 на сто), Стара Загора (9.1 на сто), София област (10.6 на сто). Разликите в стандарта на живот по региони у нас остават непреодолимо големи, констатират от КНСБ. Покупателната способност на работната заплата се повишава плавно, но равнището й остава твърде ниско, за да изразява някакви значителни и трайни промени в жизнения стандарт на населението, пише в доклада. Според последните данни на Евростат пет от шестте български региона са сред най-бедните 20 в ЕС, с БВП на глава от населението (в СПС) под 50 на сто от средното за Европа равнище.

Средната работна заплата в България изостава номинално между 4 и 7 пъти спрямо старите държави членки и около 1.6-2.5 пъти спрямо новите държави членки.

Отклоненията при нетния размер са следствие от разликите в данъчното облагане и дела на социалноосигурителните вноски. В стандарта на покупателна способност средната нетна работна заплата в България е 2.0-2.5 пъти по-ниска от тази в старите държави членки (Италия, Ирландия, Великобритания и Германия) и 1.2-1.7 пъти – спрямо новите държави членки (Латвия, Литва, Естония, Словакия, Чешката република, Унгария и Полша).

На практика този показател е най-точният измерител на покупателната способност на заплатите, защото отразява както разполагаемия размер, така и ценовите разлики между отделните страни, допълват от КНСБ.

България продължава да е на последно място по размер на минималната работна заплата, но като процентно нарастване за година има сходна динамика с тази на Чехия, Хърватия, Естония, Румъния, Словакия и Гърция.

Най-висок ръст регистрират в Литва (38.75 на сто) и в Испания (22.3 на сто). Единствено Латвия не отбелязва нарастване на МРЗ през посочения период, а като правило новите държави членки регистрират значително по-високи ръстове от старите държави членки, което е отражение на протичащия процес на конвергенция в заплащането на труда, се отбелязва в доклада.

България попада сред осемте страни с най-висока данъчно-осигурителна тежест на годишния доход от минимална заплата. Това мотивира искането на КНСБ за ускорена конвергенция на заплатите, от една страна, и за въвеждане на необлагаем минимум до размера на МРЗ, от друга.

Източник: БТА

- реклама -