Най-голямо увеличение през последните години имат болничните листове с по-голяма продължителност. Това показва анализ на КНСБ на данните, свързани с разходите за болнични за периода 2011 – 2018 г. Анализът идва след дебатите около предложението за промени,свързани с неплащането на първия ден от болничния.
Близо 50% увеличение на болничните за 8 г.
Броят на дните във временна неработоспособност поради общо заболяване, които са за сметка на ДОО от 11,9 млн. през 2011 г. нараства до 17,8 млн. дни през 2018 г. Броят на дните, които са изплатени за сметка на работодателите се увеличава от 4 млн. (2011 г.) на 5,7 млн. (ръст 42 на сто), плащайки първите три дни на всеки болничен лист, независимо от неговата продължителност, показват данните на Националния осигурителен институт, цитирани от КНСБ.
За същия период средната продължителност на един болничен лист, който се изплаща от ДОО, т.е. от четвъртия ден нататък нараства от 8,18 дни (2011 г.) до 8,36 дни (2018 г.), т.е. с 0,18 дни. Увеличава се и размерът на среднодневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. От 21,58 лв. през 2011 г. този размер достига до 31,22 лв. през 2018 г. (или с 44,7 на сто за 8 г.).
Тенденцията на увеличаване на срока на ползване на болнични поради общо заболяване и изместването им към по-продължителни периоди (между 15-30 дни) води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината. Стойностите на този показател за 2011 г. са 384,36 лв., докато през 2018 г. те нарастват до 619,19 лв. (ръст с 61 на сто).
Повече от два пъти е увеличението на разходите за обезщетения за временна неработоспособност.
Общият годишен разход за болнични поради общо заболяване, който от 256,4 млн. лв. (2011 г.) достига до 556,6 млн. лв. (2018 г.).
Броят на издадените болнични листове с продължителност от 4 до 7 дни през 2018 г. е 766,9 хил. (37,0 на сто от общия брой) , изплатените дни с продължителност от 4 до 7 дни (от които първите три дни се плащат от работодателя, а от четвъртия ден – от ДОО) са 1 573,1 хил. дни (9,0 на сто от общо изплатените дни поради общо заболяване), а разходите – 53,9 млн. лв. (9,9% от общите разходи за парични обезщетения поради общо заболяване).
Посочените данни показват ясно, че делът на болничните листове с продължителност до 7 дни, за които се отнасят обвиненията на част от работодателите за сериозни злоупотреби и ползване на фалшиви болнични листове, е нисък на фона на общия брой болнични листове с плащане, както и за разходите за обезщетения по болест като цяло.
Най-голямо влияние върху общото нарастване на разходите за болнични оказват все по-големия брой болнични листове с продължителност от 15 до 30 календарни дни.
Те са 58,5% от общото нарастване на болничните за 2014-2018 г., следвани от тези с продължителност между 8 и 14 дни календарни дни вкл. (19,7 на сто). Ясно е, че там е основната причина за увеличения брой изплатени дни във временна неработоспособност поради общо заболяване (само през 2018 г. са изплатени 9 763,3 хил. дни за болничните листове с продължителност от 15 до 30 дни, при 8 050,9 хил. дни през 2014 г., както и 3 191,6 хил. дни за болнични листове с продължителност между 8-14 дни (2018 г.) спрямо 2 616,1 хил. дни (2014 г.). Относителният дял на посочените по-горе продължителни болнични листове през 2018 г. са съответно 54,9 и 17,9% от общо изплатените дни за този риск.
Пълният анализ за болничните може да прочетете тук.
Зареждане ...