Кметовете с вързани ръце в изборната 2023-та. Причината е в липсата на редовен кабинет и държавен бюджет. Бюджетът е инструментът, чрез който законно избраната местна власт реализира своята управленска политика, пише „Марица„.
В него се залагат приоритетите
и важните проекти, чрез които кметът и неговата администрация трябва да изпълнят конституционните си задължения за осигуряване на социалните дейности и политики на територията на общината, поддържането и развитието на инфраструктурата и инвестициите, необходими за реализирането на градоустройството според утвърдения Общ устройствен план.
Всичко това обаче няма как да се случи
в ключовата за местната власт 2023-та, в края на която ще има избори за кметове и общински съветници. В други времена последната година от мандата на съответния кмет е най-показната – със завършване на важни проекти и рязане на ленти. В нея трябва да се покаже, че кметът и екипът му са се справили добре, че
жизнената среда в съответното населено
място се е подобрила, а администрацията е заработила по-добре в услуга на гражданите. За да се реализира тази показност обаче, са необходими средства, а те трябва да са заложени в общинския бюджет. Това е нещо като „последно десет“ за кметовете и политическата партия, която ги е излъчила. Е, тази година „последно десет“ няма да има.
Вероятността от нови извънредни
парламентарни избори, която изглежда все по-реална с връчването на третия мандат на БСП, отлага за пореден път приемането на държавния, а съответно и общинските бюджети за 2023 година. С последната актуализация на план-сметката за 2022-ра, чийто срок на действие е удължен,
държавата пое ангажимента да плаща
със съответната актуализация всички разходи за „своите“ дейности по места до размера на действащия в края на миналата година бюджет, а общините имат наложено ограничение да харчат на месец най-много 1/12-а от парите си за миналата година. В този смисъл не е ясно как ще се разходват средствата, ако местните администрации
съберат повече приходи в сравнение с 2022 г.
Според разпоредбите на Закона за държавния бюджет местните общински бюджети могат да бъдат приети най-рано 45 дни след приемането на републиканския. В особения случай на сегашната политическа ситуация това означава най-рано в разгара на лятото, и то при положение че след задаващите се извънредни избори през март най-после бъде избрано редовно правителство, а в бъдещия парламент се формира работещо мнозинство.
Добрата новина за кмета на Пловдив е,
че в годината на местния вот ще има ленти за рязане. Тържествата обаче ще са факт не заради мащабното ново строителство, а поради огромното забавяне в реализирането на проекти, започнати още в началото на мандата, че и преди това. Другият резерв е договорените нови общински дългове в размер на над 120 млн.
Голяма част от средствата по него не са усвоени
и това дава възможност на местната администрация до стартира на пожар някой и друг лесен и бърз проект като ремонта на Дондуковата градина или завършването на злополучния зоопарк. За другите големи начинания, анонсирани в последните 2-3 години под тепетата, няма нито време, нито пари.
Подобна е ситуацията и в останалите общини,
в които наесен ще се сменят обитателите на кметските кабинети.
От една страна, липсата на бюджет и възможности за предизборно реализиране на различни ефектни или ефективни проекти са точки в актива на опонентите на действащите кметове. От друга обаче, най-вероятно много от бъдещите общински управници
ще имат затруднения в първите си месеци
заради празни сметки и ще са принудени светкавично да вдигат местните данъци и такси, което никога не се приема добре от гражданите. Този факт обаче едва ли ще охлади ентусиазма на кандидатите за властта, които по традиция се
състезават да обещават чудеса
в предизборни времена, а после разчитат на късата памет на хората, а и рядко им се налага да дават отчет какво от онова, с което са спечелили народната любов, са свършили реално по време на мандата си.
Зареждане ...