Мнозина читатели на Flashnews ни попитаха защо медиите създават чувство за апокалипсис от времето, което към момента дори не е особено динамично.
Интересен въпрос от гледна точка на психологията. Минус 10-15 градуса през януари станаха повод за безброй коментари и новини, което е странно, тъй като живеем в климатичен пояс с все още ярко изразени четири сезона. Понастоящем зимата, която настъпи на 21 декември е в апогея си, така че ние смятаме, че ниските температури и валежите от сняг са нещо напълно в реда на нещата.
За всеки случай обаче, се обърнахме към синоптика и климатолог Симеон Матев, с когото разговаряме за времето, климата като цяло и защо така прекалихме със странния плач и страх от зимата.
Вижте какво мисли той по въпроса:
Доста студено беше тези дни. Това ли са нормалните температури за януари?
Новата година започна с по-топло от обичайното време, но от 3-ти януари, страната ни стана обект на чести застудявания и температурите вече придобиха истински зимни стойности. Най-студен бе в Кнежа и Чепеларе минус 21 градуса, в Трънско отчетоха минус 19, в Севлиево минус 17. Общо взето за голяма част от страната температурите през последните дни са по-ниски от средните за януари, но в никакъв случай не са необичайни, а напротив имат си чисто януарски ниски стойности.
Единствено югозападните части на България могат да претендират за наистина студено време. Например в Сандански два дни отбелязват минус 10 градуса, а в Гоце Делчев дори минус 15. И ако за Кнежа и Севлиево е нормално да си отбелязват по минус 20 градуса почти всяка година, че дори и по-ниски стойности, то за Югозападна България е по-скоро изключение сегашните стойности. Не случайно от началото на месеца, най-голямо отклонение от нормата има именно Сандански с близо 4 градуса под нормалните си стойности, докато например един Видин показва дори лека аномалия в положителна посока – т.е. само в югозападните райони сегашните дни са наистина студени. Затова и в Гърция обилните снеговалежи и ниските температури достигнали до минус 23 градуса им правят сериозно впечатление и за самите гърци такива явления са радкост, докато за голяма част от нашата страна такива температури са си общо взето нещо обичайно.
Не ви ли се струва, че доста попрекалихме с оплакването за студено време, не е ли добре и нормално през зимата да е студено?
Не само ми се струва, че е така, а чак се изумявам, няма ли по актуални новини, няма ли нещо по-важно за хората, от това да се алармира във всички новини, че щяло да бъде студено. Но колко студено – температурите са близки или малко под нулата и щяло да вали сняг. Ами нормално – януари е месецът в годината в който, тези явления трябва да се случват и няма нищо новинарско в това, по простата причина за България е разположена на такива земи, които зимата обикновено вали сняг и температурата пада под нулата.
Разбирам да бяха някакви екстремни отрицателни температури – масово по минус 15, 20, 25 градуса – тогава да има резон да се алармира, но за сегашните условия – абсолютно ненужна паника. Човек започва да си мисли, че по-този начин се прикриват истинските проблеми в държавата, че вниманието на зрителя и читателя се насочва във второстепенни теми, щом едни нормални температури са повод за Топ Новина. Но според мен това е резултат и на няколкогодишната политика на собственици и поддръжници на медии за убиване на нормалната, истинска и обективна журналистика, която вместо да информира обществото безпристрастно и обективно ни поднася куп измислени и фалшиви новини.
Но да се върнем на времето – за съжаление журналистиката няма да я оправим, но е хубаво от време на време да се казват някои неща.
При какви стойности на термометъра може да се говори за екстремно време в нашите географски ширини?
Когато температурите, а и другите метеоелемнти, като валежи, атмосферно налягане, скорост на вятъра и други имат вече по-сериозно отклонение от установените норми с 30, 40 % тогава вече можем да говорим за някакви аномалии. В тази връзка досегашните екстремни минимуми – т.е. най-ниските температури от началото на годината да в рамките на нормалните.
Само за справка рекордите за деня например в София, Плевен и Пловдив са от порядъка на минус 23, минус 25 градуса, отбелязвани в различни години назад във времето, а до момента имаме скромните минус 11, 12 градуса в тези пунктове. Ако ги бяхме поне наближили – можеше вече да говорим за екстремности. Нека кажем и най-ниската температура в Кнежа измервана в дългогодишната история на станцията датираща повече от 110 години – тя е забележете минус 35,5 градуса, а най-ниска изобщо в България в населено място е цели минус 38.3 десети отбелязани в Трън през 1947 година, мисля на 27 януари.
Ето, видяхте, колко далеч сме от тези екстремуми. Но не е задължително да ги достигаме, за да определим температурите, като екстремни, ако имахме няколко дневен период с температури около и под минус 20 градуса в няколко станции на страната, тогава също вече можеше да говорим за една “ненормалност”.
Откъде идва усещането за климатични промени и ненормални амплитуди?
Усещането е субективен фактор и той общо взето е свързан с нашите очаквания и представи. Затова на помощ идват цифрите, които са чисто статистическа стойност и тя не е натоварена с някакъв субективизъм. Например, за едни хора минус 10 градуса е почти невъзможна температура за издържане, а за други същата стойност си е нещо едва ли не чудесно. И от тук идват различните приказки за промени, усещания, интуиции.
А простите и безпристрастни цифри показват, че в глобален аспект температурите се повишават и това повишение е трайна тенденция. Някои ще кажат, че преди е имало периоди и с по-високи температури. Да, така е, дори с няколко градуса по-топло от сегашните. Но според учените занимаващи се с тази тематика, разликата е в скоростта. Не е намерен аналог на толкова бързото повишение на температурите през последните години и толкова бързото покачване на парникови газове – говорим за скорост на повишение. Така че, живеем в един бързо променящ се климатично свят, в който бъдещето крие доста разлики със сегшните установени норми и колкото по-бързо разберем, какви ще бъдат разликите, толкова по-бързо ще можем да се адаптираме към новите условия.
Защо е добре зимата да е снежна и студена?
Защото нашата природа го изисква. Растителните и животинските видове на нашите ширини са свикнали да имаме студен зимен период и те се нуждаят от него за да могат да проведат нормален годишен цикъл на своя живот. Например, ако сега беше топло, някои овошки щяха да се подлъжат да започнат вегетация, да напъпват, да изкарат пъпки и при последващо застудяване, каквото неминуемо рано или късно се случва, ще бъдат попарени и унищожени.
По-този начин тяхното развитие през пролетните и летните месеци ще бъде компрометирано и ще дадат в пъти по-малко плод. Така седят нещата с повечето характерни за нашите земи видове – на тях просто има трябва нормална зима, влажна пролет и топло лято, защото просто са такива видове. Затова всичко различно от нормите, след време води до някакъв негативен в повечето случаи резултат.
В краткосрочен план – каква е прогнозата за до края на януари?
Януари започна бурно и динамично, което е малко необичайно, но така ще остане и през следващите дни. След валежите, които имахме в средата на тази седмица, предстоят почивни дни, през които превалявания са малко вероятни. Нещо повече – особено в събота ще имаме и много слънчеви часове. Температурите ще бъдат близки до обичайните сутрин от минус 8 до минус 3 градуса, а на обед от минус 1 до плюс 4 градуса. Неприятен фактор ще бъде вятърът, по-силен в Дунавската равнина – ще усилва усещането да по-студено време.
В неделя вятърът ще бъде слаб и на места в низините особено на Югозападна България ще се образуват мъгли. Затова и там ще бъде най-студено – сутрин с ниски минимални температури на места отново до минус 13, 14, а на обед ще останат под нулата. За останалата по-голяма част на страната обаче ще бъде по-топло и неделния следобед ще предложи стойности от 0 до 5 градуса. В понеделник отново ще се раздуха северозападният вятър, но пък температурите ще се повишат до 3, 8 градуса.
Ще се заоблачи и над Западна България ще превал и слабо дъжд и сняг. Във вторник и в сряда ще остане ветровито, но по-студено с дневни температури от 0 до 5 градуса. Слаби снеговалежи ще има на места в Североизточна България и планините, но без съществени количества. Ще последват няколко спокойни дни, през които ще се позатопли и на места температурите ще превишат 8, 10 градуса. Само на места в низините ще остане мъгливо и по-студено. Нови превалявания от дъж и сняг ще имаме в началото на третото десетдневие, когато отново ще бъде по-динамично.
Зареждане ...