Кирил Петков: Най-голямата опасност за България от войната в Украйна е свързана с ядрените централи

Най-голямата опасност за България от войната в Украйна е свързана с ядрените централи.

Това заяви премиерът Кирил Петков в предаването „Защо, г-н министър?“ по bTV.

 Най-голямата опасност, която аз видях, бе горящата сграда на техния АЕЦ.

Това беше директна заплаха върху нашата сигурност.

Другите заплахи са също големи, но рискът с ядрените централи за мен е номер 1 – като най-голяма потенциална щета за българското население, обясни той.

И европейските ни партньори мислеха, че няма да има война. Всички бяха учудени от първите бомбардировки.

Очакваха се различни сценарии – частично влизане, провокации, но никой не очакваше хиляди хора под обстрел с ракети, коментира Петков.

Така че война в България няма опасност, българското население трябва да е спокойно, увери премиерът.

Но, от друга страна, опасността тази война в Украйна да продължава много дълго време, да стане една ужасяваща война,

където много хора умират, и да имаме рискове за неща, като техните ядрени централи, да, има такъв риск, допълни той.

Затова трябвало да се направят много бързи и спешни мерки.

Няма плашим българското население, но трябва да сме готови – МС отпусна средства за таблетки йод, системата за ранно уведомяване, обясни премиерът.

Затова в понеделник той свиква специален щаб, който да сложи всичко това в оперативна готовност – Гражданска защита, пожарната.

Първият щаб – беше с посрещането на бежанците.

Той вече работи и тази криза беше овладяна.

Има пълна координация за настаняване, документи, работодатели.

Сега работим по втората част, където работим за всякакви сценарии – смятам да привлека топ специалисти, които да направят стратегията, обясни Петков.

Той разказа, че на всички КПП-та ще има специални фургони, където още от границата, като дойдат автобусите с бежанци, да бъдат обработени документите им.

Още от петък е подписана заповедта, от понеделник-вторник оперативно трябва да стане.

За хотелите, в които ще бъдат настанени бежанци, имало два варианта – доброволци, които отварят вратите на хотелите си, да приемат бежанци.

И другите са тези, на които ще се плаща.

Вече има организация за 40 лв. на човек от държавата – ще бъде платено и на тези, които вече са го направили.

Ще има ясен канал и плащанията ще минават през Министерството на туризма, обясни премиерът.

Има сценарий за 5-10-50 хиляди човека и всички те са готови да се направи организация.

Може да се използва голяма част от легловата база, няма да се строят нови убежища или друго.

Ще е комфортно и работещо и самите бежанци да чувстват, че България ги приветства, а не само се опитва да си менажира кризата, коментира още Петков.

Запитан дали знае колко поскъпна животът от началото на мандата му досега, Петков отговори: Да.

За тези 80 дни, в които съм премиер, имахме енергийна криза, която в момента се задълбочава заради войната в Украйна.

Имахме инфлационна вълна, която беше функция на всички средства, които се изляха и в Европа,

и в САЩ, които вдигнаха цялата инфлация в света.

Имахме ковид криза, където продължиха да се отпускат помощи.

И всички тези ефекти направиха поскъпване на живота.

Колко струва един хляб?

Зависи от хляба.

В момента това, което мога да кажа – че пшеницата, която ние имаме, още от понеделник изкупуваме огромни количества в държавния резерв, така че да можем цената на хляба да я запазим, доколкото може държавата да се намеси на този етап през резерва, за да не поскъпне.

Държавата влиза като регулатор на цените?

За две нещата – за горивата, доколкото можем. Готови сме и пълним цялостния резерв максимално.

Но е много важно да се каже – политическата игра, която се призовава,

г-н Борисов даже слушам в последните дни, сега да се отпускат количества от резерва – но ние не знаем какво ще се случи, не знаем дали Босфора ще се минава свободно.

Тези количества ги държим, така че да сме сигурни, че ако стане истинска голяма криза – не напразна паника във фейсбук, а наистина недостиг на горива.

Резервът е близо до цялостния резерв от 90 дни, което е много добре.

Като сега въпросът ни е – част от резерва ни е в България, друга част – извън.

Искаме да увеличим количеството в БГ.

За пшеницата правим план сега – да имаме готовност да има пшеница до реколтата от следващата година.

Защото, ако има някаква ситуация и реколтата на зърно тази година бъде застрашена, да сме сигурни, че имаме зърно до 2023 г.

Така че държавата застава много силно по тази тема.

Този резерв няма да е загуба – държавата го купува и ще отпуска всеки месец, така че да има достатъчно зърно на българския пазар, независимо какво се случва до световния.

 

 

- реклама -