Кирил Господинов си сложил златни зъби за ролята на Баш Майсторът и още любопитни факти за филма

Франция си има Луи дьо Финес и „Полицаят от Сен Тропе“, Великобритания си има Роуън Аткинсън и Мистър Бийн, а ние българите – незабравимия комедиен образ на Кирил Господинов – Баш Майсторът. Повече от 40 години поредицата от пет филма ни разсмива до сълзи с историите на хитрия зидар Рангел Лелин, който все гледа да се изтарикати – да мине по-тънко – „по оня, другия начин“, да измъкне паричките на някой или да му сипят повече „уискинце“ в чашката. А който му се опълчи – Баш майстора веднага му скроява шапката – я ще му запуши комина, я ще му зазида яйце в стената…

Да, ама да не повярваш – Рангел Лелин просперира, а в последния филм се издига даже до началник. Естествено с купена диплома. Звучи ли ви някак познато и актуално?

Сценарист на цялата поредица е Атанас Мандаджиев, а режисьор Петър Василев-Милевин.

Кирил Господинов сам градил образа на Баш майсторът

За вдъхновение, големият български актьор използвал образа на свой чичо от родното му село Гроздьово, който бил дюлгерин. Господинов произхождал от работно селско семейство и бил първия, който взел образование, разказва ни дъщеря му Веси Господинова. Веднъж баба й дошла за награждаване на сина си в София. Когато се върнала на село, чичо му Станчо я питал: „Ама Елено, ко работи Киро, ма?“ „Артист е“ – рекла майка му. „Не ма, питам ко работи, не ко са забавлява“, отсякъл роднината, който бил известен в цялото село като серт характер и все се взимал много на сериозно. Също както баш майстора.

Точно от него Кирил Господинов „откраднал“ идеята за мрежичка на главата.

Малко преди да започнат снимките на филма в началото на 70-те пък отишъл по собствена инициатива на зъболекар, където си поръчал да му направят предните зъби златни, защото точно така виждал героя си.

Баш Майсторът

Накарали го да преозвучи целия филм

Когато първата серия на „Баш майсторът“ била готова, лентата била спряна от комунистическата цензура. Кирил Господинов говорил нарочно на специфичен акцент, който бил оценен като недопустим. Това щяло да развали образа на обществото, в което всички са приобщени и говорят правилно. Актьорът обаче отказал да преозвучи целия филм – това значело поне още три месеца работа, а и не му се искало да му опропастят героя. Тогава обаче го заплашили, че ще накарат друг актьор да дублира Баш майстора, което в крайна сметка склонило Господинов да запише отново репликите. По онова време в киното звука и картината са се записвали отделно, след което били синхронизирани.

Историята се повторила и при „Баш майсторът фермер“. Този епизод бил сниман в „Люлин“, който по това време бил края на София. В лентата има още два колоритни образа – ромите Роза и нейния мъж Асен, които си говорили с типичния цигански акцент. Те също трябвало да бъдат преозвучени, защото нали и ромите уж били интегрирани и не можело да бъдат представяни в такава светлина, дори и в комедия.

От първия, до последния епизод екипа на филма останал сплотен и е работил в един и същи състав. Много от участниците в масовки, по-късно се появяват в някоя от лентите като по-сериозни образи. Например студентът, който измами Рангел Лелин в Будапеща, докато е на екскурзия и му взима парите, след това се появява в „Баш майсторът фермер“. Там актьорът Иван Станев играе ролята на Рафаело. Синът на режисьора Васил Петров-Милевин също участва в поредицата – той е сина на Робеспиер Гълъбов – малкия Ясенчо. Актрисата, която влиза в ролята на майка му Пепи Гълбова пък в действителност е истинската му майка.

Последният епизод от „Баш майсторът“ завършва с кадър, на който виждаме Рангел с белезници. Идеята била да има още едно продължение на лентата, с което тотално да се покаже как трябва да се зачеркват от обществото персонажи като баш майстора и че е нужно да надраснем хората като него. Филмът излиза през 1983-а година, а след това обстановката преди падането на комунизма не предразполага нови снимки и така идеята замира.

- реклама -