Кървави водопади и пеещ лед – тайнствените явления на Антарктида

Кървави водопади и пеещ лед – тайнствените явления на Антарктида

Антарктика от десетилетия разпалва въображението със своите огромни и все още неизследвани бели пространства. Макар учени от много страни, сред които и България, да са установили бази на

ледения континент Антарктида,

за да го проучват, той продължава да бъде една от най-мистериозните територии на Земята и често става обект на конспиративни теории. Оказва се обаче, че дори най-загадъчните явления там намират научно обяснение през последните години.

Тайната врата

През октомври миналата година едно изображение на Антарктида в Google maps предизвика превъзбуда в мрежата. Според мнозина на него се вижда тайна врата навътре във вечните ледове. Необичайната структура е забелязана от потребител на Reddit в непроучена

изолирана зона на югоизток от управляваната от Япония станция Showa.

Безумни теории за предназначението на вратата започнаха да валят онлайн – от теории за нацистки бункер до таен град в земната кора или портал на извънземни. Някои предположения стигната дори дотам, че става дума за мястото,

където живее мистериозното създание, наречено Голямата стъпка.

Всъщност  тайнствената врата не е нищо друго освен айсберг, обясниха учените. Бетан Дейвис, глациолог (учен, специализиран в изучаването на ледниците – б.р.) от университета в Нюкасъл, разгледала координатите с помощта на Google Earth. Според нея става дума за естествена формация. “Тази област е покрита с бързо движещ се морски лед – обяснява изследователката. – Това, което се вижда, е айсберг, заседнал в плитка вода, който се топи на място. В същия район има много други подобни ледени структури.”

Кървавият водопад

Това е може би една от най-интригуващите гледки на ледения континент. Кървавият водопад в ледника Тейлър е наречен така заради яркочервения си цвят, който се откроява още повече на фона на девствената белота.

Въпросът какво се крие зад тази впечатляваща гледка

е мъчил учените в продължение на 110 години. Загадката бе разбулена едва миналото лято, когато американски изследователски екип откри във водата наносфери, които се оцветяват в червено веднага щом влязат в контакт с въздуха. Те са съставени от желязо, силициев диоксид, калций, алуминий,

натрий и други елементи и допринасят за оцветяването на стопената вода

в зловещ нюанс на червеникаво-оранжево. Желязото в тях образува железни оксиди и железни хидроксиди веднага щом водата докосне въздуха. Високата соленост и наличието на хлор, магнезий и натрий пък играят важна роля за образуването на съединения с жълт до оранжев цвят.

Феноменът е открит за първи път от геолога Грифит Тейлър

през 1911 г. По онова време той смята, че червените водорасли, живеещи във водата, са отговорни за поразителния червен оттенък.

В проучване от 2009 г. учените откриха, че скритото под ледника подводно езеро

е дом на уникални обитатели – общност от микроби, които могат да оцелеят при екстремни условия без светлина или кислород. Вместо това те използват желязо и сулфат, за да оцелеят. Изследователите се надяват, че изучаването на тези микроби ще бъде от полза за астробиологията. Те могат да хвърлят светлина върху това как животът може да оцелее в други светове с подобни структури от замръзнала вода, например на Марс.

Гигантската дупка

Гигантските дупки в Земята винаги са били източник на побиващи тръпки предположения – от руската “Портата към ада” до полинята Мод Райз в Антарктика. Специалистите наричат полиня зоната на открита вода, заобиколена от морски лед. Това явление озадачава учените, откакто е забелязано за първи път на сателитно изображение преди половин век. Масивната кухина невинаги

може да бъде открита, тъй като се появява в леда спорадично – понякога през десетилетия.

През 1974 г. дупката е била горе-долу колкото размера на Нова Зеландия. Появява се в по-малък мащаб през 1975 и 1976 г., след това не е видяна до 2016 и 2017 г., когато е приблизително с размерите на Португалия.

През май учените обявиха, че най-накрая са открили какво образува дупката

и помага тя да се задържи седмици наред. Екипът от университета в Саутхемптън, университета в Гьотеборг и университета на Калифорния в Сан Диего проучи полинята на Мод Райз – кръстена на потопената планинска структура в морето Уедъл, над която расте. Те открили, че тя е предизвикана от сложни взаимодействия между вятъра, океанските течения

и уникалната география на океанското дъно, пренасяйки топлина и сол към повърхността.

В Антарктида повърхността на океана замръзва през зимата, като морският лед покрива площ около два пъти по-голяма от континенталната част на Съединените щати. В крайбрежните райони всяка година се появяват отвори в морския лед. Тук силните крайбрежни ветрове духат от континента и отблъскват леда, разкривайки морската вода отдолу. Много по-рядко е тези полинии да се образуват в морския лед над открития океан,

на стотици километри от брега, където моретата са дълбоки хиляди метри.

През 2016 и 2017 г. голямото кръгово океанско течение около морето Уедъл се засилило. Едно от последствията от това е, че дълбокият слой топла солена вода се издига, което улеснява солта и топлината да се смесват вертикално в повърхностните води. Фабиен Роке, професор по физическа океанография в университета в Гьотеборг и съавтор на изследването, казва:

“Това повдигане помага да се обясни как може да се стопи морският лед.

Топенето обаче води до освежаване на повърхностните води, което на свой ред трябва да спре смесването. Така че трябва да се случва друг процес, за да може полинията да продължи. Отнякъде трябва да има допълнително внасяне на сол.”

Изследователите установили, че силно течение, движещо се около Мод Райз,

създава турбулентни водовъртежи – обратно течение, което изтласква сол към повърхността. След като солта я достигне, настъпва процес, наречен транспорт на Екман, който премества водата под ъгъл от 90 градуса по посока на вятъра.

Впоследствие това улеснява смесването на солта с топлината на повърхността

и разтопяването на леда, водейки до появата на голяма дупка. “Транспортът на Екман беше основната липсваща съставка, която беше необходима за увеличаване на баланса на солта и поддържане на смесването на сол и топлина към повърхностните води”, обяснява съавторът професор Алберто Навейра Гарабато от Университета на Саутхемптън.

Пеещият лед

Един от най-големите ледени масиви в света пее. Вятърът, духащ над грапавата повърхност на шелфовия лед Рос в Антарктика, кара студеното пространство с размерите на Франция да произвежда почти непрекъсната поредица от тонове според изследване от 2018 г., публикувано в списанието Geophysical Research Letters.

Тоновете са твърде ниски, за да бъдат чути от хората, но ускорените възпроизвеждания са оприличени на всичко – от натрапчивото дрънчене на диджериду (дървен духов музикален инструмент с цилиндрична или конична форма и много нисък тонов обем, създаден от аборигените в Северна Австралия) до саундтрака на филм от 50-те години за извънземни.

Откриването на пеещия лед става случайно.

За да научат повече за ледения шелф, който плава в Южния океан до Антарктида, изследователите през 2014 г. заровили десетки сеизмични сензори под снежната му повърхност. Но когато учените се заели да анализират събираните над две години данни, те открили, че грапавата повърхност на това, което учените наричат фирнов слой, почти постоянно вибрира. Било установено също, че честотата на вибрациите се променя в отговор на променящите се метеорологични условия на шелфа – когато температурата се повишава или пада например или когато бурите възстановяват снежните дюни.