Сатурн

Какво представляват мистериозните пръстени на Сатурн

Сатурн безспорно е една от най-забележителните планети. Това, което го различава определено са неговите пръстени, които сами по себе си са уникален обект в Слънчевата система. Да, макар да ни изглежда, че Сатурн има само един диск, всъщност те са доста. И според последните анализи на учените са се образували преди около 100 млн. години.

Пръв пръстените на Сатурн забелязва Галилео Галилей през 1610 г. Първоначално обаче той погрешно ги сметнал за големи спътници, които са близо до планетата. В писмото до своя благодетел, херцогът на Тоскана, Галилей пише:

„Сатурн не е сам, а е съставен от три части, които почти се докосват и не се движат или изменят една спрямо друга. Подредени са на една права, успоредна на зодиака, средната част е Сатурн, който е около три пъти по-голям от страничните части“.

Галилео е допълнително объркан от още едно явление – през 1612 г. Земята пресича равнината на пръстените, вследствие на което те стават невидими и през 1613 г., след като Земята се отдалечава от равнината им, те отново стават видими. Затова той започнал да говори за тях като за „дръжки“, стърчащи от двете страни на диска на планетата.

През 1655 г. Кристиян Хюйгенс наблюдава пръстените, използвайки много по-мощен телескоп от този на Галилей. А, 20 години по-късно Джовани Доменико Касини открива, че пръстените се състоят от множество тесни пръстени с пролуки между тях. Най-голямата пролука в пръстените носи неговото име — деление на Касини.

Но, какво всъщност представляват пръстените

Пръстените на Сатурн могат да се наблюдават с обикновен любителски телескоп или с бинокъл с добро увеличение. Те се простират от 6 630 до 120 700 km над екватора на планетата и са съставени от силикатни скали, железен оксид и ледени частици с размери, вариращи от песъчинки до малки автомобили.

Две основни теории обясняват произхода им. Според първата теория, предложена от Едуард Рош, те са останки от спътник, който се е приближил твърде близо до Сатурн и е бил разрушен от приливните сили на планетата. Според вариант на тази теория, спътникът е бил разрушен вследствие на сблъсък с друго небесно тяло — астероид или комета.

Според втората теория пръстените са останки от първичния материал в слънчевата мъглявина. Тази теория не е широко приета поради преобладаващото мнение сред учените, че пръстените на Сатурн не са стабилни в дългосрочен план и следователно са се образували сравнително скоро.

Най-големите пролуки в пръстените като делението на Касини и делението на Енке могат да бъдат наблюдавани от Земята. Апаратите Вояджър разкриват картина от хиляди тънки пролуки, тесни пръстени и спирални вълни, за които се смята, че са следствие от гравитационното въздействие на множеството спътници на Сатурн. Някои от пролуките биват „разчиствани“ от микроспътници като Пан, някои от които може би все още не са открити. Други са поддържани от гравитационните ефекти на Прометей и Пандора. Трети пък са вследствие на резонанса между орбиталния период на дадена пролука в пръстена с някой от естествените спътници на Сатурн. По този начин Мимас поддържа делението на Касини.

- реклама -