Какво не знаем още за динозаврите?

Част от опашката на динозавър на 99 милиона години с кост, меки тъкани и пера бе открита в кехлибар. Откритието е уникално и дава възможност да се научи много за еволюцията и структурата на оперението на изчезналите животни.

„Тази част от опашката на младо животно съдържа осем прешлена, заобиколени от пера в добро състояние, с микроскопични детайли”, обяснява Райън МакКела от Кралския музей в Съскачеуан, Канада. Той е един от учените, които участват в откритието, за което пише в четвъртък американското научно списание Current Biology.

„Може да сме сигурни, че става дума за динозавър, защото прешлените не са слепени към задната част на тялото, както при съвременните птици или техните предци”, уточнява той. „Обратно – опашката е дълга и гъвкава, с пера от двете страни, което сочи, че имаме работа с динозавър, а не с предисторическа птица”, добавя палеонтологът. Дори цялата опашка да е била покрита с този вид пера, динозавърът „може би не би могъл да лети”, според него. Едно такова оперение играе роля в терморегулацията, предполага ученият.

kehlibar1Перата от тази историческа епоха на динозаврите вече са били откривани пленени в кехлибар, но за първи път е възможно ясно да се установи връзката между част от добре запазеното оперение и динозавър, отбелязва палеонтоложката Лида Син от Китайския университет по геофизика, основен автор на откритието. Това дава възможност на изследователите по-добре да разберат еволюцията и структурата на перата на тези предисторически животни, изчезнали преди 62 милиона години.

В действителност, тази част от полупрозрачна смола с размера и формата на сушена кайсия е хванала един от първите мигове на разделението между оперението на птиците и динозаврите, отбелязват изследователите.

Те са използвали скенер и микроскоп, за да изучат кехлибара в най-малките му детайли. Установили са, че перата са били тъмнокафяви отгоре и бели или много светли отдолу. Близките до повърхността части на кехлибара са дали възможност да се направи анализ на външния слой на тъканта, обгръщаща костта. Учените са открили следи от желязо, останало от кръвта, запечатана в смолата.

Този образец е открит от Линда Син през 2015 година. Кехлибарът се използва като украшение или се събира от колекционери.

Като капсули на времето „парчетата кехлибар запазват малки отрязъци от древните екосистеми, но и микроскопични триизмерни детайли, както и крехки тъкани, които е трудно да бъдат изучени в други фосили”, отбелязва Райън Кела. Това е нов информационен източник, който си струва труда да бъде издирен, проучен и запазен като фосилен ресурс”, твърди той.

В научно-фантастичния филм известен като „Джурасик парк” (Jurassic Park или Юрски парк, по името на праисторическия период Юра, бел.ред.) учените успяха да клонират динозаврите по ДНК, открито именно в кехлибар.

- реклама -