Сгушена в полите на Витоша, една малка църква, изкусно изографисана оцелява повече от хилядолетие. Носи името „Св. св. Никола и Пантелеймон”, но днес е по-позната като Боянската църква. Историята, която носи със себе си е магнетична и завладяваща.
Знае се, че строежът й е започнал в края на първотобългарско царство още през 10 век. През 1259 година черквата е разширена с втори етаж от севастократор Калоян, за който се знае, че е бил феодален владетел на Средец и областта. Храмът е бил част от извънградската резиденция на феодала и съпругата му Десислава. За това свидетелстват руини, намерени край подстъпите на църквата, които местното население наричало старото имение, разказва един от първите изследователи на Боянската църква Виктор Григорович.
Но, това което впечатлява най-силно в Боянската църква са нейните стенописи
Над 240 изображения са изографисани по таваните и стените на средновековния български храм. Те не само са едни от най-ранните примери за перспектива в европейското изкуство, но са нарисувани с изключителна реалистичност и в тях има закодирани различни послания. Някой от стенописите са дори триизмерни. Стилът на творбите в Боянската църква е определен като предренесансов, но това, което се подчертава от всички изкуствоведи е, че нашия храм е изрисуван близо десетилетие преди раждането на италианския художник Джото, смятан за баща на съвременната живопис.
Както вероятно се досещате една от най-забележителните творби е портрета на севастократор Калоян и севастократица Десислава. Той заедно с изображенията на българския цар Константин Асен Тих (управлявал в периода 1257 г. до 1277 г.) и царица Ирина са едни от най-старите запазени портретни изображения на исторически лица в света изобщо. Те са изобразени с ореоли, макар че не са били светци, което е свързано с вярванията за божественото начало на владетелите.
И все пак царят държи в ръката си малка червена торбичка. Това е така наречената акакия, която е била пълна с пръст. Земята трябвало да му напомня, че той е смъртен, произлязъл е от пръстта и един ден ще се върне в нея.
Изключително интересна и интерпретацията на прочутата „Тайна вечеря“, която в Боянската църква е изрисувана само с 11 апостоли. Всъщност те са 12, но един от тях е „скрит“ и трудно може да бъде забелязан – това е предателят Юда, който единствен няма ореол над главата.
Интересно е, че храната на вечерята не нарисувана по канон, а показва онова, което традиционно се е слагало на българската трапеза – пера лук и чесън, ряпа, хляб…
По стенописите има символи на кръстоносците. В притвора чрез 18 сцени, в които са включени елементи от бита на съвременниците на художниците, е илюстрирано житието на свети Никола – един от патроните на храма. Сред светците, изобразени тук, е най-старият съхранен портрет на българския национален светец Иван Рилски, живял през Х век и основал Рилския манастир. Сред изображенията на монаси и отшелници е и ликът на свети Ефрем Сирин, чиито всевиждащи очи следват постоянно посетителя.
Очите на някой от светците в Боянската църква са изровени или замазани. Това е свързано със средновековно суеверие, че в погледа на светеца се крие неговата сила. Затова онези, търсещи изцеление се докосвали до очите на стенописите, а някои дори изчегървали мазилката, която приготвяли на отвара и пиели.
Мистериозният Боянски майстор
Разбира се един от най-логичните въпроси, които изникват е кой стои зад тези живописни шедьоври, рисувани години преди това изкуство да завладее Европа?
Първото изографисване е направено при строежа през 10 в., след което е имало повторно, когато се раждат и най-интересните стенописи в църквата. Като цяло в православната традиция по онова време имало практика зографите да остават анонимни, защото се смятало, че те просто държат четката, а Божията ръка рисува с нея. Но, както всичко в Боянския храм и тук историята е нетипична. Оказало се, че художникът все пак искал да ни остави своя подпис под творбите й е държал да се отбележи неговия принос. При последната реставрация преди 10 години до входа на фасадата е открит надпис. Той бил под тънък слой мазилка и бил направен с овъглена лозова пръчка върху мократа стена преди да започне изписването. Надписът гласи „Аз Василий пи../изписах, изрисувах…/
Историците не са единодушни обаче за личността на зографа и споровете за него и произхода му продължават и до днес. Затова той е наричан просто Боянския майстор. Но, това, в което сакатегорчни специалистите е, че по стените на църквата са работили най-малко три чифта ръце. Което означава, че това са били един майстор и неговите калфи.
Стиловите им особености ги причисляват към Търновската живописна школа, следваща традициите на Палеологовия Ренесанс.
Но, как тази малка църква е оцеляла цяло хилядолетие и е устояла дори на Османското завоевание?
Историците допускат, че тя не е била разрушена от турците най-вероятно защото населението на района било свързано със защитата на планинските проходи. В Бояна, която някога е била село, са живели така наречените дервентджии, които са имали специален статут, били са въоръжени и са се ползвали с доста привилегии. Вероятно една от тях е била да имат собствена църква, което е спасило стария храм.
Вероятно се питате и какво се е случило със севастократорите Калоян и Десислава?
Историята мълчи за тяхната съдба. Интересното е, че една от идеите на достроената от тях църква била в нея да бъдат погребани телата им след тяхната смърт. Затова ясно говорят двете ниши на първия етаж, предназначени за гробници, както и архиектурата на втория етаж, която е на погребален храм.
Археолозите не изключват категорично някой ден да открият останките на феодала и съпругата му, но за сега кончината им е белязана с мистерия. Това, което се знае за ктиторите се разбира най-вече от дарителския надпис до портретите им.
От него става ясно, че Боянската църква е била достроена и изписана със средставата и любовта на Калоян и Десислава. Севастократът е бил член на царската фамилия – братовчед на царя и внук на сръбския крал Св. Стефан.
И докато за него се знае, че е бил свързан с най-влиятелните династии на Балканите по това време, за личността на неговата съпруга Десислава историците черпят информация само от изкусния й портрет. Белезите на облеклото й подсказват, че тя също е била част от високата йерархия на средновековното българско общество. Дрехите й са с хералдични елементи, носи корона и е обута в червени обувки. А по това време тази привилегия се падала само на членовете на кралското семейство. За изкуствоведите особено впечатляващ е жестът, с който севастократицата придържа шнура на мантията си, защото той не е характерен за православното изкуство. Но, категорично изразява е статус на благородна особа.
Зареждане ...