Каква е тайната на каменните топки в Коста Рика (СНИМКИ)

Археологията ни е изправяла пред всякакви загадки. Една от най-големите обаче се намира в южната част на Коста Рика, където по земята са разпръснати стотици  гладки каменни сфери, сякаш излезли от детска кутия с  колекция от топчета. Тези в Коста Рика обаче са доста големи и едва ли стават за игра.

Най-едрите от тях са с диаметър до 2 метра и тежат по 16 тона. Едни от тях лежат върху земята, а други са частично вкопани в нея. Кълбата са увековечени в култовата сцена на филма “Похитителите на изчезналия кивот”, където макет на една от тях в естествени размери едва не смазва Индиана Джоунс.

Каменните кълба се намират главно в южната област Дикис Делта, както и на остров Исла дел Каньо, на около 30 км от брега. Топки са открити и в други части на Централна Америка. Никъде обаче те не са толкова много и с такова добро качество като в Коста Рика, където са около 300 на брой.

Според мнозина те са съвършени като пропорции и гладкост, което прави мистерията около създаването им още по-голяма. Изследванията на учените се затрудняват и от факта, че повечето от топките са преместени от оригиналните им места в джунглата, където са открити.

Затова вече е невъзможно да се установи за какъв период са били създадени. Кой е направил тези топки и каква е била целта им? И на двата въпроса учените не могат да дадат категоричен отговор. Съществуват най-различни митове. Според един кълбата идвали от изгубения континент Атлантида, а според друг са дело на самата майка природа.

Първите сведения за тези топки се появяват в края на 19. век, но са описани научно едва през 30-те години на миналия век, така че се смятат за сравнително ново откритие. Най-интересната и, естествено, най-оспорвана теория е, че каменните сфери са били поставени на специални места от индианците в епохата много преди идването на Христофор Колумб и са служели като трафопостове на боговете! Както и на всички други древни монолити, тяхната функция била да улавят и настройват течащата световна енергия.

Според тази теза каменните топки били нещо като камертони на земята, които вибрирали и предавали  различните честоти, които пък след това били улавяни от извънземните. Т.е. каменните топки били своеобразни антени като част от приемник за комуникации на извънземните. Е, ясно е, че и древните са разполагали с безжична мрежа.

Според много други изследователи камъните са имали астрономически функции в праисторическа Америка и това е една от най-разпространените тези. Много от тях са открити на групи до 20 броя, често разположени в геометрични фигури като триъгълници, четириъгълници или пък прави линии.  В много случаи тези фигури сочели към магнитния север на Земята. Според някои те даже били навигационни маркери за кацащи космически кораби.

Друга много разпространена и все по-приемана теза е, че тези различни по големина каменни кълба са били използвани като символ за ранга на даден вожд на племе или на цяло село.

Може да са служели и като религиозни или церемониални символи.

Изследователите са единни само по един въпрос – че топките са  дело на човешка ръка, което прави постижението още по-впечатляващо.

Най-интересна е версията, че древните индианци притежавали специална отвара, с помощта на която размеквали скалата и я ваели в различни форми.

Тази теория е толкова интригуваща, че по нея работел Жозе Давидовиц от Френския институт за геополимери. Тезата обаче не е подкрепена с никакви археоложки или геоложки доказателства.

Повечето топки са изработени от гранодиорит – магмена скала, близка по състав до гранита. Никой обаче не е успял да демонстрира досега, че на него може да му се въздейства по химичен път, за да бъде оформен.

- реклама -