Осъвременяването на пенсиите е важен инструмент за защита на пенсионерите от намаляване на жизнения им стандарт през периода, в който се получава пенсията.
В повечето страни от ЕС осъвременяването на пенсиите е свързано с размера на инфлацията, доходите или комбинация от двете, показва анализ на Българска стопанска камара по повод промени в Кодекса за социално осигуряване.
Приема се, че осъвременяване, базирано на ръста на доходите, е благоприятно за пенсионерите, но е по-скъпото решение.
Подобен подход е възприет в държави като Дания, Холандия, Люксембург, Латвия. Осъвременяване единствено с ръста на доходите се прави в Австрия, Унгария, Франция и Италия.
В 14 държави членки на ЕС е възприет смесен подход от няколко показателя, с различно тегло в съотношението ръст на дохода и инфлацията – 80/20, 70/30, 60/40, 30/70.
Тези примери обаче трябва да бъдат разглеждани в контекста на националните пенсионно-осигурителни системи, тяхното състояние, източници на финансиране, състоянието и структурата на икономиката и работната сила, обясняват експертите от БСК.
В Чехия например, която също прилага формулата 50 на сто от инфлацията и 50 на сто от доходите, осъвременяването се прилага към средната пенсия, като с формула за осъвременяване се подкрепят ниските пенсии.
В Гърция осъвременяването на пенсиите е замразено от 2010 година и се очаква това да продължи до края на 2022 г.
От 2023 г. се очаква да се прилага формула, базирана на 50 на сто от ръста на БВП и 50 на сто от инфлацията през последната година.
В Италия осъвременяването на по-високите пенсии е в по-малък размер.
В Латвия малките пенсии се осъвременяват в пълен размер , а големите само частично. Процентът на осъвременяване е по-голям за пенсионерите, които са имали по-дълъг принос към осигурителната система.