Как прецакваме децата си? Всичко в чинията да се изяде! (И други вредни навици)

За лошите хранителни навици можете да кажете „благодаря“ не само на родителите, но и на детската градина, бабите и дядовците. В крайна сметка начинът, по който се храните сега, е ехото на вашето бебешко хранене.

„Яж по-бързо, не спи над яденето!“

Това е една от най-често срещаните фрази. Всъщност тези, които ядат бързо, поглъщат повече от другите. Опитайте се да забавите темпото, отпуснете се и отделете повече време на всяко хранене. Тогава сигналът към мозъка: „Сит съм!“, ще съвпадне с последното парче от това, което сте си позволили.

„Никакво ставане от масата, докато не изядеш всичко!“

Това е вторият най-често срещан „остен“ от родителите. Така се полагат основите на принудителното преяждане, съпроводено с чувство за вина. Тук на помощ идва най-простият съвет – напуснете масата с леко чувство на глад.

„Добро дете, ето ти бонбонче!“

Оттук идва идеята да се награждаваме за всеки успех с нещо сладко. Ако искате сладко – изпийте половин литър вода, ако след 10-15 минути желанието не е изчезнало – изяжте един нещастен бонбон, но бавно, с удоволствие.

„Супа с хляб, котлет с хляб“

Класика! Този навик ни е заложен от нашите баби. Човек трябва само да положи усилия и да надделее над себе си, да изяде супата без хляб. Дори ще се изненада от новия вкус на едно обикновено ястие.