Акапулко

Как от земен рай Акапулко се превърна в световната столица на престъпността

Градът изглежда като декор от картичка.

А ла само привидно… Войната на картели в Акапулко сее терор в този земен рай.

Около четиридесет банди контролират града

За тях един живот не струва нищо. Във всеки момент, на всеки ъгъл на улицата, може да възникне насилие, включително и на райските плажове.

Пред него – бутилка празна от бира, Corona. Лежейки по гръб, мъжът току-що е бил застрелян на улицата за неплатен „данък“. Добре дошли в Акапулко, столицата на провинция Гереро и на престъпността.

Очарователните плажове, булевардите, улиците и баровете на града са пълни с трупове. От началото на този век картелите са превърнали Акапулко в бойно поле.

Тук е поставен почти световен рекорд: 104,73 убити на 100 000 жители

Или иначе казано – четири до шест смъртни случая на ден, около 2000 само за 2016 г. и тези цифри непрекъснато се увеличават.

Тук насилието също е убило туризма. Не толкова отдавна, преди повече от десет години, Акапулко се смяташе за любимата дестинация за почивка на хиляди, които идваха да харчат парите си върху финия пясък на това райско кътче.

Сега обаче в Съединените щати има забрана за пътувания в щата Гереро. Френското министерство на външните работи „официално предупреди“ своите граждани да не пътуват там. Така днес само пощенски картички с избледнели цветове напомнят за миналото великолепие на Акапулко.

Някои възрастни си спомнят как през 50-те и 60-те години на ХХ век, целият Холивуд е можело да бъде видян да се разхожда по Костера – безкрайната алея, която минава покрай известния залив. В тази щастлива епоха кралят на рока Елвис Пресли е снимал тук „Идолът на Акапулко“, Джон Уейн, съсобственик на култовия хотел Лос Фламинго е разменял по някоя приказка с Лиз Тейлър или Орсън Уелс на пристанището, а Луис Мариано пее похвална песен за тази „страна на любовта.“

Във нашия век няма шампанско, има само кръв

Перлата на Тихия океан не спира да оплаква мъртвите си. Малък индианец от Чиапас, Бернандино Ернандес е бил само на 3 години, когато всички мъже в семейството му са ликвидирани заради една тъмна история за земя. Той също е бил осъден на смърт, но спасен от бедни свои съселяни, които го скрили в два щата по-нататък по океана. В Акапулко, случайност или съдба, уличен фотограф го приютява. За няколко песо младият чирак увековечава минувачите, новопокръстените, щастливо омъжените. Когато неговият учител умира, той наследява фотоапарата му Pentax, няколко филма и мотопед Карабела. С този фотоапарат той изследва низините на осиновения си град, преди организираното престъпление да го завладее изцяло. Първите кадри на войната, два откъснати на тротоара крака, опустошени от тъмночервеното петно, оцветяващо освобождаването на затворник.

Картелите нямат чувства. Нито жените, нито децата могат да ги разчустват. Те убиват сляпо и много мръсно. С камерата си Бернандино Ернандес е идентифицирал 4 000 тела до момента, всички фиксирани на лента или на картата му с памет. „Искам да кажа на тези млади хора, които всички мечтаят да се включат в организираната престъпност, че това не е живот. Искам да им покажа, че от тях ще направят пушечно месо, нито повече, нито по-малко. Те са първите жертви„, предупреждава фотографа.

Бандите се бият за контрол над пристанищния град. Лесният достъп и скалите, крият лодките в сенките си, което е много удобно за трафикантите на дрога. Защото Акапулко е и производствена зона за наркотици. В дълбоките долини на близката Сиера Мадре стотици селяни са посветени на отглеждането на мак. А опиумът, който се получава, доставя 40% от пазара на хероин в САЩ. Трудно достъпен, лабораториите, сгушени между хълмовете, са крепости, които се откриват само чрез сателит.

От 2000 г. до сега там са убити 62 журналисти, опитали се да разследват дейността на бандите.

- реклама -