Наполеон: Армия от овни, оглавявани от лъв, винаги ще удържи победа над войска от лъвове, водена от овен
Мнозина го смятат за един от най-великите военни командири, наричат го дори гении. Походите и стратегиите му и до днес се изучават във военните академии, а политическите му реформи са еталон за граждански свободи и демократичност.
Но, как едно дребно момче от Корсика, потомък на най-низши аристократи успява да се издигне до висините на император и завоевател, чието име е изписано със златни букви в историята?
Наполеон Бонапарт се ражда в размирни години, в които остров Корсика се откъсва от република Генуа и се продава на френския крал Луи XV. Баща му Карло Буонапарте се подчинява на френската власт и работи в тясно сътрудничество с нея, благодарение на което успява да издейства с кралски стипендии за двамата си най-големи сина, Жозеф и Наполеон. Бъдещият френски император е записан в елитната Кралска военна школа в Париж, която завършва за една, вместо за две години. На 16 вече е назначен като втори лейтенант на артилерията, а през следващото десетилетие Бонапарт извървява цялата йерархия в армията.
Наполеон е дребен на ръст – смята се, че е бил висок не повече от 168 см. В онези времена мъжеството е било едно от най-силните качества на владетелите, а корсиканецът изобщо не бил надарен с харизматичната визия. Не случайно мнозина историци и психолози твърдят, че цялата му завоевателска амбиция била чисто и просто избиване на комплекси на дребен мъж. Но, дали наистина това е така?
В края на 18-век потеклото било нещо изключително важно във Франция и издигането в йерархията обикновено се случвало само на онези, които са имали късмета да се родят във висшата класа. Комфорт, на който Бонапарт също не можел да се радва. Това прави успехите на този нисък мъж още по-ценни, защото те са плод само на личните му качества – бойни умения, стратегии, остър ум и визионерство. Визията му била далеч от фигурата на снажен войн, затова да изгради и поддържа имидж на силен пълководец, той прибягвал до илюзорни измами – започнал да се облича в обемни дрехи, които го правили широкоплещ и придавали мъжественост на дребното му тяло. За портретите си пък Наполеон винаги позирал в нападателна и победоносна стойка. Така той започнал да вярва в своята непобедима мощ.
А, имал само един тестис…
Всъщност този му недостатък не бил известен приживе, освен вероятно само на жените, с които е преспивал. Липсата на десен тестикул била открита едва след смъртта на Наполеон Бонапарт при неговата аутопсия.
През 1796 г. Бонапарт се жени за Жозефина – вдовица на екзекутиран френски граф и любовница на Пол Франсоа Барас – френски аристократ и политик, член на Директорията – комитет, натоварен с изпълнителната власт в периода на Френската революция. Преди това Наполеон изиграва ключова роля при потушаването на няколко бунта, затова мнозина смятат, че назначаването на длъжността главнокомандващ на Италианската армия през същата година е подарък от Барас. Начело на армията Наполеон нанася съкрушително поражение на обединените войски на Сардинското кралство и Австрия, което го прославя като един от най-добрите пълководци на Републиката.
Така започва и нова епоха, свързана с големи политически и социални промени, която ще продължи близо 20 години, и ще остане в историята под името Наполеонови войни
Френският пълководец се самообявява за император в катедралата „Света Богородица“ в Париж през 1804 г., поставяйки сам на главата си златен лавров венец, вместо да остави това да направи тогавашният папа Пий Седми. Струвал е 8000 франка – изключително висока сума за времето си. По-късно Наполеон се оплаква, че венецът е прекалено тежък и затова ковач маха от него шест листа, които по-късно дава на всяка една от шестте си дъщери.
Короната, която е направена по модел на венците, носени от древните римски цезари, е изобразена в монументалната картина на художника Жак-Луи Давид „Коронацията на Наполеон“.
Преди това Наполеон е направил големия си поход, по време на който разбива турската армия и завладява Египет и Сирия. При завръщането му в Париж политическата криза е в апогея си, което де факто му дава идеален шанс да вземе цялата власт в ръцете си, като преди това чрез Сената Бонапарт въвежда декрет за пожизненост на своите пълномощия.
След военните успехи идва ред на оратора и реформатора Наполеон
Архивите разказват, че френският император лесно успявал да грабне вниманието на масите, защото словата му винаги били силно въздействащи и емоционални. В комбинацията с изградения му вече образ на безстрашен пълководец, той лесно се превъплатява в ролята на закрилника на нацията. Започва да води политика, която има за цел да удоволетвори всички слоеве от френското общество. Така се ражда и Наполеоновия кодекс, смятан за първия съвременен документ за граждански права. Той урежда личния статус на френските граждани, на техните семейства и на отношенията между тях, имотите и притежаваните вещи, както и трудовите права. Наполеоновият кодекс също така успял да извади гражданското право от юрисдикцията на Католическата църква. Два века по-късно макар и с множество корекции, той продължава да обслужва обществените нужди на Франция в областта на гражданското право.
Наполеон изцяло модернизира хазната, финансовата, политическата и съдебната система в страната.
В същото време той не загърбва и военните си походи, с които нанася удар по феодалния строй на стария континент. Пропаганадирани като носещи свобода на народите, нашествията на наполоеоновите войски срещат отпор в редица държави, сред които Германия, Австрия и Испания, където на Бонапарт започват да гледат като на диктатор. Опитвайки се да наложи Франция като доминираща военна сила в Европа, Наполеон неизбежно стига до конфликт с Великобритания. През 1806 в Берлин е подписана т.нар. Континентална блокада, която налага пълно икономическо ембарго над стоките идващи от Великобритания и нейните колонии. Идеята била Франция да развива своята външна търговия, но скоро се разбрало, че страната няма капацитет да доставя необходимата продукция, което накарало много от държавите тайно да нарушават санкциите.
100 дни заточение и неуспешен опит за самоубийство
10 години след идването му на власт, подемът от наполеоновото управление е спаднал, а все повече държави влизат в коалиции срещу Франция, която започва да търпи военни поражения. В Битката на народите край Лайпциг, срещу Бонапарт воюват руснаци, шведи, австрийци, саксонци и пруси. Императорът претърпява поражение и след влизането на съюзниците в Париж се отказва от престола. Останал само с няколко придворни, той поема отровата, която винаги носел в себе си в случай на плен. Тя обаче се оказва остаряла и не убива Наполеон. На 20 април 1814 г. Той напуска Фонтенбло и се отправя на заточение.
След една година се завръща в Париж и настъпва периодът на т. нар. „100 дни“. По време на военната кампания през юни армиите, под командването на Наполеон нанасят последователни поражения на пруско-саксонските и англо-холандски войски при Лини, Катр-Бра и Вавре. На 18 юни битката при Ватерло обаче е загубена. След нея, Бонапарт повторно се отказва от властта и е заточен на остров Света Елена.
Англичаните правят всичко възможно за да направят бягството му от острова невъзможно – къщата и прилежащата ѝ територия са оградени с каменна стена в протежение на шест километра с дузина часови. По това време Наполеон се отдава на старото си хоби – шахмата, с което запълва част от времето си. Три от партиите му от 1804 до 1820 г. влизат в историята като шедьоври.
Животът му завършва на шестата година от заточението му на острова, където в продължение на дълго време се чувства зле. Самият той подозира, че е болен от рак, който е покосил навремето баща му, макар, че лекарите поставят диагноза хепатит. В нощта на смъртта си Наполеон Бонапарт е на 51 години…
Зареждане ...