италианския език любов

Как италианският стана езикът на любовта?

Италианският език съблазнява хората толкова много, че те дори са готови да променят живота си за него. Това пише в обширен материал, посветен на италианския BBC.

Някои спонтанно решават да се преместят в Италия и там да ремонтират изоставени селски къщи. Други, седейки в класните стаи, се опитват да произнесат изтънчените думи (като например „мъже“). Трети се стараят да останат будни по време на осемчасовите опери.

Всичко това не е случайно.

Италианският, както го знаем днес, има за цел да ни очарова и съблазни. Този език е създаден от поети и художници, оставили своя белег в страната и оформили благозвучността на езика.

В сравнение с други западноевропейски държави като Франция и Испания, страната се обединява едва през 1861 г. Майкъл Мур Франсис, преводач и постоянен представител на Италия в ООН, твърди, че до 50-те години на ХХв. 80% от хората са разговаряли с диалектни форми като свой роден език.

„Испания, Франция и Германия се обединиха по-рано, така че техните езиците бяха на правителството и администрацията… италианският, от друга страна, беше много ориентиран към литературата“, каза той.

В продължение на стотици години Италия е била разделена на регионални републики и е нямала единно правителство с официален, административен език.

 

Италианският бил създаден от хора, стремящи се към творческа изява.

Писателите и поетите оформили стила и допълники речника му през вековете, акцентиращи предимно върху красотата и благозвучността. Всеки регион имал собствен диалект, но тоскансканският преобладавал. Без съмнение Тоскана със своите хълмове, лозя и речни долини е един от най-вдъхновяващите региони в Италия. Именно там се зародила ренесансовата култура и затова до днес остава център на езика, изкуството, модата и туризма.

Данте Алигиери без съмнение играе важна роля в развитието на италианския език. Той е роден във Флоренция през 1265 година и написва литературната класика „Божествената комедия“, в която описва пътуването през Ада, Чистилището и Рая. Пишейки на родния си тоскански диалект въпреки значението на латинския език сред образования елит, той прави забележителна стъпка за своето време.  Впечатляващо е, че интересът към работата на Алигиери никога не е намалявал и въпреки че е най-известният италиански писател, не остава единственият, оформил лицето на съвременния език.

През 1304 година е роден Франческо Петрарка в град Арецо (Тоскана).

Известен като основател на хуманизма, той също пише своите любовни стихове на местния диалект. Петрарка искал неговата поезия да достигне до възможно най-много хора, доказвайки, че италианският може да бъде толкова сложен, колкото и латинският –  водещият език на интелектуалците. Не е случайност, че Уилям Шекспир развива любовната връзка между Ромео и Жулиета именно в Италия.

Макар и малко хора да четат стихове на Петрарка днес, значителността им несъмнено е ключова. През 15-ти век венецианецът Пиетро Бембо решава, че Петрарка е използвал най-изискания италиански за написване на своите стихове и че е време той да заеме заслуженото място сред големите световни литературни езици.

Някои лингвисти предполагат, че италианският и другите романски езици като испански и френски, се харесват на хората, говорещи английски.

Те разпознават тоновете и звуците, с които са свикнали. Д-р Пати Аданк, преподавател в Лондонския колеж, споделя, че италианският е привлекателен за ухото поради мелодията си. Италианецът използва много думи, завършващи на гласни, и само няколко с много съгласни подред. По този начин се създава отворен звук, който прави езика идеален за пеене. Свещеният римски император Шарл V казва: „говоря испански на Бога, италиански на жените, френски на мъжете и немски на коня си“.

Майкъл Мур Франсис споделя, че репутацията на Тоскана като епицентър на италианския език може в този момент да е нищо повече от обикновена „пропаганда“. Градове като Милано са се превърнали в центрове на търговия и известност, а много други разчитат предимно на туризма.

За щастие обаче туристите имат възможността да се докоснат както до тосканския диалект, така и до многобройните регионални диалекти. На юг е осезаема значителната разлика с традиционния италиански език. Колкото повече се отдалечавате от Тоскана, толкова по-добре ще усетите диалектите, които показват влиянието на другите езици, включително гръцки, арабски, испански, френски или дори иврит.

- реклама -